Чудя се понякога защо разсъждавам на глас, пред публика от хора, които едва ли ще срещна някога лично. Но все пак, нали ние всички се нуждаем от споделяне на своите мисли и въжделения и затова тези “социални платформи” се оказват толкова важни за нас?

Поне докато технологията не ги замени с нещо друго.

В моето детство имаше израз, забравен днес, за човек, който си е загубил ума. Наричаха такива хора “Перко Наумов”. Едва ли някой помни това определение. Шантав човек, някой на който му хлопа дъската, перката му се върти напразно. Като гледам днес из различни европейски страни, включително и в България тези унило въртящи се приспособления за производство на “зелен ток”, тези перки, генератори на правилната енергия, които освен, че принуждават птиците да губят част от своята душа и атмосферата където да летят без страх, а понякога и волният си живот, ми се струва, че тези перки радват единствено Карл Маркс. Може би и Хитлер. Той е известен природолюбител и “зеленист”. Също и вегетерианец и любител на кучета. Перката не е знак за грижа към Природата, нито доказано средство за спасяване на Планетата от Въглеродният Отпечатък. Днешният Перко Наумов е всъщност един нов Тоталитарист, един планетарен Хахо, който е оцвъкал всички красиви хребети и върхове на Европа с тази бездарна имитация на грижа за природата, която налага над хора и птици със своята Най-Нова Всеобща Теория за Благоденствие. Липсват само Ленин и Троцки да я наложат с революционна ярост.

Горките птици!

А хората?

Майната им на хората...

Те вече са покрили бостаните си с китайски фотоволтаици и скоро ще се хранят с акриди като Йоан Кръстител.

*От фейсбук