Ани Владимирова: Мъже също ядат шамари у дома, жените им - критични и обсебващи
Автор: Мила Гешакова
- Силният пол у нас често не разпознава видовете насилие, убеден е, че може да се справи, и го сподавя, защото го е страх от подигравки
- Млад татко споделя: Ако кажа в полицията, че жена ми често ме замеря, удря, обижда и гони от дома ни, кой ще ми повярва?
- Мъжът рядко е милостив към себе си, ако е твърде млад за големия успех, ако икономическата криза е отнела печалбите му или стартът му е труден
- Насилничката или дълго е търпяла издънки на мъжа си, или с амбициите си нонстоп му създава напрежение
- Обществото ни е събрало много гняв, има импулс за власт от най-нисък порядък
- Загубата на финансова сигурност и контакти в кризите направи много мъже крайно уязвими и засрамени от собствения си статус и справяне
- Колкото и да е модерно обществото, то изисква силна роля от мъжете. Когато я нямат, то ги съди много жестоко и унижаващо
- Средно с около 10% годишно се увеличават сигналите от мъже за тормоз у дома според статистика на МВР. За първите пет месеца на 2022 г. например домашно насилие са претърпели 135 мъже срещу 9 пъти повече жени. Дали затварянето вкъщи по време на пандемията не даде старт на тази тенденция, г-жо Владимирова?
- Трябва да отчетем факта, че обществата стават все по-несигурни и преживяват криза след криза. В такива условия хората търсят всевъзможни начини да оцеляват, а агресията е първичният и най-бърз инструмент за това. Пак заради кризисното функциониране те не просто се приобщават, а хлътват в групи със сходни разбирания, в които радикализирането на възгледите е тенденция. Тенденция е и крайното изолиране и отхвърляне на околните, което издава липсата на различен поглед към проблемите на личността или на двойката. Омразата е доминираща тенденция в социалните отношения. Всеки смята, че има ексклузивни права, и не позволява на другия да навлиза в неговото пространство. Всичко това е предпоставката за влошените отношения и на двойките.
В частност, затварянето у дома заради пандемията, загубата на финансова сигурност и контакти направиха много мъже крайно уязвими и засрамени от собствения си статус и справяне. Колкото и да е модерно обществото, то изисква силна роля от мъжете. Когато я нямат, то ги съди много жестоко и унижаващо. Самите мъже се крият един от друг при несправяне или емоционална слабост, а това ги прави мишени за всякакъв вид тормоз.
Представителите на т.нар. силен пол често рецитират какво трябва да имат или да могат, за да са достатъчни и подходящи за партньорство. Те постоянно се подготвят. Мъжът рядко е милостив към себе си, ако е твърде млад за големия успех, ако икономическата криза е отнела печалбите му или стартът му е труден поради произхода. В този контекст се сещам за конкретен случай, в който съпругът беше загубил бизнеса си в ковид кризата. Отговорен мъж на средна възраст, помогнал да процъфтява семейството в комфорт и удовлетворяване на всякакви желания. Съпругата му, добре образована и също работеща, успява да му намери работа при роднина, но без същия йерархичен статус. Мотивът ѝ: “Той не може да стои у дома и да чака нов бизнес!”. Малко по малко човекът се е смачквал и попадал в капана на собствената си безпомощност, защото постоянно чувал от съпругата си: “Добре че аз те уредих! Ти вече за нищо не ставаш! Аз трябва да се справям с всичко!”, “Не си способен”. Тези категоризации са стигали и до унизително отношение по повод справянето му в интимен план. Естествено, това не беше определено от мъжа като емоционално насилие. Той беше “потърсил” помощ заради съпругата си, която го изпраща, защото “вече не може да се справя с бездействието му!”.
- Любопитна подробност е, че голяма част от подадените от мъже сигнали за насилие са превантивни, т.е. звънят, преди да се е случило, докато жените крият боя и тормоза у дома и се обаждат на горещите телефони, когато заплахата за живота им стане реална. Значи мъжете от страх, а жените от срам - така ли да тълкуваме поведението им?
- Често мъжът не разпознава видовете насилие. Също така смята, че може да се справи. Освен това се страхува от подигравки. Както сподели един млад татко: “Кой ще ми повярва, ако отида в полицията и кажа, че жена ми често ме замеря, удря, обижда и гони от дома ни!?”. Всъщност и двата пола не подават сигнали поради срам и заради вяра, че насилието ще се “оправи”. Преди да сподели, че е обект на насилие, мъжът дълго е живял в негативните отношения. Именно споделянето с някого води до революционния съвет да подаде оплакване.
Тези оплаквания често са като контрапозиции: “За да не ме обвини мен в насилие!”, “За да не ми вземе детето!”, “За да не ми навреди в работата...”. Мъжът се страхува и дезориентира от манипулативното поведение на партньорката си и в същото време се срамува от собственото си усещане за застрашеност.
Жените сякаш имат много повече инструменти. Те по-често гледат на ситуацията многопластово. Имат повече познати, с които да споделят, оплаквайки се от мъжа си. Намират начин да получат подкрепа, защото “моят е смотан!”. Тук трябва категорично да разграничим жените, страдащи от насилие. Те мълчат и крият и от страх, и от срам, и от вина!
- Според данните от последното преброяване 12% от българските жени на възраст 18-74 г. поне веднъж в живота си са преживели физическо или сексуално насилие. Но няма нито ред статистика за насилието над мъже от жени. Пренебрежимо ли е, че да липсват данни за такива случаи?
- Когато разговарям с мъже за трудните им отношения с партньорката, те самите първоначално се опитват да неглижират емоционалното насилие или физическата агресия. Мисълта, че ще се оплачат, ги прави жертви в техните очи. Кой в нашето общество толерира жертви, които всъщност нямат право на слабост!? Дори момчетата в училище мълчат и крият синините и раните си от побоя, който може да им е нанесъл съученик. Същевременно именно там - в училищната среда, момичетата стават все по-настъпателни и цинични спрямо всичко. Твърде много момчета са блокирани отрано в отношенията си с другия пол. Те изпитват тревожност, били са обект на емоционален, физически или сексуален тормоз от съученички. В този смисъл статистиката няма да е забележима като цифра заради мълчанието.
Фактът, че все по-често има момчета и мъже, станали жертви на насилие, е ярка червена лампа за разпада на добрите ролеви модели и ценности в обществото. Жената би следвало да е тази, която носи нежност и грижовност. Мъжете все по-често споделят, че жените се съревновават с тях и носят мъжкарски характеристики. Връзките се създават и поддържат все по-трудно и половете се негативизират все по-устойчиво един друг.
- Според данни на неправителствени организации 1 на всеки 4-ма мъже по света е ставал жертва на тормоз или насилие у дома - скандали, чупене на предмети, заплахи, че ще отнемат жилището им или ще забранят на децата да виждат баща си. Кое насърчава агресивно поведение и упражняване на насилие към мъже от жени?
- От практиката можем да изведем няколко основни фактора като провокатори на агресията към мъжа във връзката, а именно:
l Негово несправяне, съобразно очакванията на партньорката, което продължава дълго и мъжът е все по-пасивен. От своя страна жената е по-действена или смята, че е търпяла много дълго. Тук негативната емоция се трупа във времето и жената започва да вярва, че има все по-неоспоримо право да се държи грубо и цинично до степен и на физически нападки.
l Мъжът е направил грешка, която неговата партньорка не може да прости, но остава с него. Тогава при всеки скандал ескалацията върви много бързо и именно чупенето, ударите и заплахите влизат бързо в действие.
l Мъжът е по-лабилен и чувствителен, не е пробивен, а в същото време е изпълнителен, което произхожда от възпитанието му. Ако се е свързал с доминираща партньорка, тя е способна да го доведе и до суицидни мисли.
l Спорове за деца, за финанси и имоти, в които мъжът е променил радикално позицията си и не желае да е внимателен или даващ.
l Ревност, която може да е с психопатологичен корен.
- Попаднах на данни, че 25% от силния пол в Мексико страдат от домашен тормоз, а в Германия 20% от всички регистрирани случаи на насилие у дома са над мъже. Има ли изгледи тази тенденция да набере височина и у нас?
- Такава тенденция има вече в България. Разликата е, че тук много често споровете и пререканията в двойките стават с физически нападки почти поравно, разменени между двамата партньори. Обществото ни генерално е лабилно и събрало много гняв. Въпреки патриархалния модел, който традиционно носим, жените все повече доминират и омаловажават мъжкия свят.
- Кое най-често прави мъжете по-уязвими?
- Мъжете са уязвими поради различия в статуса с жената и ниска самооценка. В този контекст жената - насилник е често високообразована. Възпитателни модели, в които майката е била доминираща и обсебваща за сина, също лесно отключват агресия от партньорката.
Ако мъжът е по-интровертен, склонен да чувства вина и да се раздава, за да бъде приет, също лесно става мишена за емоционален тормоз и физически нападки.
- Какъв е образът на жената насилник? Например за мъжа насилник у дома знаем, че обикновено е без всякакво образование, има доминантен характер и става агресивен, когато му противоречиш.
- Образът на жената насилник има две страни. Едната е на жена, която много дълго е толерирала, разбирала, помагала и създавала условия за партньора си с идеята да имат по-добро бъдеще. В един момент, както сподели млада жена: “Не издържам и започвам да го замерям, да удрям където ми падне и да го обиждам!”. Тя е давала огромни суми назаем за неслучващи се бизнес идеи, без възвръщаемост. Прикривала е лъжи и шофиране без книжка. Търпяла е постоянни обещания, които не са ставали реалност. Изразът, че гневът на търпеливия човек е най-страшен, тук е валиден.
Другата страна е образ на жена насилник, която е амбициозна, напориста и егоцентрична. Научена още в родителското семейство, че има право на всичко. Често този ролеви модел е довел до добро развитие в кариерата и контакти, които са подчиняващи или според нуждите ѝ. Този тип жена няма толеранс, иска най-доброто и създава постоянно напрежение у партньора си. Той пък е склонен да вярва, че не се справя, и така приема вербалното или физическото насилие като продукт на неуспеха си.
Не бива да забравяме, че насилието се поражда изключително бързо при употреба на алкохол и всякакъв тип зависимости. Има много жени, които са хазартно зависими и въз основа на патологичните си нужди стават агресивни към партньора. Други употребяват алкохол и поради липса на цензура действат насилнически.
Има и още една тенденция, свързана с нагласата на женския пол към мъжете. Младите жени силно обезценяват мъжете. Смятат ги за слаби, несправящи се, без емоционална интелигентност, незнаещи какво, кога и как да направят. Обвиняват ги в безотговорност, липса на зрялост, вятърничаво поведение и глупост. Критиките и “женското обединение” срещу мъжкия пол създават силна реактивност към всяка грешка на мъжа. Жените сякаш се научиха да дебнат мъжа за негативи.
Вярно е, че в съвременната култура жените вече могат всичко. Вярно е, че заради това мъжът става все по-пасивен в стъпките към жената. Жените все по-често казват, че те трябва да канят мъжа, да му казват какво да прави, да му пишат първи и да го ухажват. Оттук много лесно и бързо у тях се формират доминантност и бурна вербална агресия.
- В последните години се наложи ясен модел на горещия мачо - епилирано тяло, ежедневни тренировки във фитнеса, къса прическа, татуирани бицепси, дрехи по тялото, бели усмивки. Това изравняване между мъже и жени в суетата и грижата за външния вид влияе ли върху чувството за равенство и съответно за уеднаквяване на поведението им, включително и в склонността към агресия не само вербална, но и сексуална?
- Мъжете трудно намират ролеви модели в примера на бащи, дядовци или ментори. Традициите в малките общества, в племенните форми на живот, където е имало учене на мъжество и на мъжки дейности, а след това препятствия, за да се наречеш мъж, отдавна са отпаднали. Ролите са все по-размити и човеците все повече прекрачват границите си.
И за двата пола има изключително високи летви за визия, придобивки и опитност. В тези съревнования обаче жените имат преимущество едва ли не на клетъчен принцип. Всяка жена лесно може да намери вариант да бъде “по-добра версия на себе си”, както е известното мотивиращо клише. Мъжете са по-дезориентирани и уязвими. По-тежко се сравняват с другите мачовци и по-малко намират подкрепа за суетата си. Половете общуват все повече физически чрез външните си белези. Показват се като стока в каталог. Така потискат потребностите си от емоции и близост. Масово жените и мъжете са пребродили по половин дузина приложения за срещи и са натрупали безжизнен опит в емоционален план. Именно това отключва унижението, гаврата, сексуалното насилие, вербалния цинизъм и емоционалния тормоз.
В този смисъл не равенството е източник на тормоза и насилието, а свеждането на общуването между половете до базово ниво и парцелирането на личността на предметни части. Цялото общество е жертва на силно провокирания импулс за притежание и власт от най-нисък порядък. Това създава войни, провокира кражби. Хората постоянно, без да осъзнават, изнасилват битието си.
- Според изследователи мъжете трудно признават, че са жертви на домашно насилие. Но цената са дългосрочни психологически и здравословни проблеми - посттравматичен стрес, депресивни състояния, тревожност. Доколко подобни травми са видими за българските психолози?
- Видими са, разбира се. В сайта ни за онлайн консултиране www.e-therapy.bg, който работи вече 20 години, много отдавна има мъже, които са споделяли за насилие от страна на партньорката си. За никой терапевт подобни отношения не биха били изненада в съвременната динамика между двойките. И да, последствията са типични за посттравматичен стрес - тревожност, недоверие и мнителност, отчуждение от възможността да се създаде нова връзка, злоупотреба с алкохол и други вещества, афективни разстройства и суицидни мисли. Спомням си за един 35-годишен съпруг и баща на момиченце, който беше решил да сложи край на живота си с идеята, че неговата съпруга ще страда след това и ще проумее колко лошо се е държала с него. Той беше с крайно стеснено поле на съзнание, за да може да разсъждава трезво и да намери поведение извън детското вярване за вината и страданието, причинени от гибелта му...
- Ако към вас се обърне мъж, тормозен, унижаван и бит от жена, какво ще го посъветвате?
- Ако мъжът е все още в партньорство с тази жена, трябва да се подходи към работа с двойката. Ако е останал сам след подобна връзка, e нужно да се преработи травмата, за да не се повтаря като модел в следващи отношения. Неминуемо трябва да се намерят и причините... Но най-важно е такива мъже да осмислят своите качества и ресурси и да им повярват!
CV
Ани Владимирова е родена в Плевен
Завършва висшето си образование в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”
Има дългогодишен опит в областта на практическата психология
Създава първия сайт за онлайн психологически консултации и терапия
Позната е на телевизионната публика и като психолог на “Биг Брадър”, “Байландо”, “Фермата”, “Истински истории”
Носител на годишната награда в раздел “Психология” на фондация “Св. Иван Рилски - Плевен” през 2015 г.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин