Криптирани съобщения в приложението Encrochat разкриват, че красавицата е лидер на мрежа за наркотрафик и пране на милиони шведски крони

30-годишната шведка уж ръководела организация за спасяване на животни, всъщност контролирала дилъри

Красиво момиче влиза в обменното бюро Worldexchange в Стокхолм малко преди 16,00 ч. Носи чанта, която на излизане вече не е у нея. Шведските служби наблюдават офиса по подозрение, че собственикът пере пари и помага в мащабни сделки за трафик наркотици. Потокът към сградата всеки ден е необичайно висок. Привлича вниманието на властите и в продължение на месеци те следят кой сменя валути там.

На пръв поглед девойката, която е около 30-годишна, изглежда като съвсем обикновен клиент. Не пристига с луксозна кола и не се движи с охрана, носи само малко кученце. Проверяват я - казва се Таня Гомес. Не е сред заподозрените като участници в измамата.

Годината е 2015-а, бюрото е отворено още през 2011 г. след одобрение от органа за финансов надзор. Влиза в полезрението на полицията, тъй като печалбите му растат прекалено бързо - от около 50 млн. шведски крони (около 8 млн. български лв.) през първата година до 230 млн. пет години (39 млн. български лв.) по-късно. Между 2011 г. и лятото на 2020 г. през него са преминали над 1,5 млрд. шведски крони, от които компанията е запазила няколко процента комисиона.

Дълго време счетоводните отчети изглеждат наред, докато Шведската данъчна агенция не засича неотчетени приходи, влизащи директно в частната сметка на собственика. През 2019 г. разследването заключава, че за 17 месеца през сметките на компанията са трансферирани приблизително 650 хил. шведски крони (108 хил. лв.) дневно или по 100 хил. шведски крони (17 хил. български лв.) на час. Прокурорите твърдят и друго - че притежателят на обменното бюро не само е прал чужди пари с неустановен произход, но е помагал и в мащабни сделки с наркотици. Според властите между януари 2019 г. и юни 2020 г. приблизително 250 милиона шведски крони (42 млн. български лв.) са преминали лично през него.

Миналата година окръжен съд в Стокхолм осъжда дванадесет души по дело, свързано главно с пране на пари и наркопрестъпления. Единадесет от групата - на затвор. Лидер на престъпната мрежа е Армин Моини. С бандата купували наркотици от доставчик в Нидерландия и от престъпна мрежа в Хелсингборг. В съдебните решения подземният клон се нарича Nero network.

По време на разследването властите попадат на чатове в популярната сред престъпниците услуга за съобщения Encrochat. Тя се използва от рецидивисти, тъй като разговорите между абонатите там са криптирани. В тях фигурира и Таня Гомес. Видеокамери я заснемат няколко пъти да влиза в бюрото. От кореспонденцията изненадващо става ясно, че тя е била на „почти едно ниво“ с лидера на бандата. Полицаите задълбават около нея и стигат до извода, че е сменила почти толкова пари, колкото и самият Моини. Сумата, която му се приписва, е 88 млн. шведски крони. Също като при Гомес.

От събраните доказателства ще стане ясно, че тя е била една от най-близките сътруднички на шефа на нелегалната мрежа. Съмненията са, че са били и гаджета. Таня е нетипичният престъпник. Млада и много красива, тя може да удостовери, че доходите й не са от криминална дейност. Основател е на организация за осиновяване на кучета, известна като „Hundgarin“. Спасява бездомни животни в цяла Европа и им намира нови домове.

Кой би подозирал, че е с водеща роля в наркосиндикат?

Тя не е сред осъдените в групата. Заподозряна е и Европол я включва в списъка с най-търсените престъпници. Твърдят, че е била на най-високо ниво, което й е спечелило много врагове. Не изключват да е станала жертва на някой от тях.

Службите нямат нито един сигнал, който да ги насочи към издирваната жена. Наблюдават роднините й, но тя не е правила опит да се свърже с тях.

Търсенето на Таня продължава.

КАРЕ

На основната страница на службата: Българите Мустафа Шакир и Антон Петковски

Първият е търсен за организиране на мулета за хероин, вторият - за две убийства

„Актуализиран“ акаунт наскоро в Европол е този на 55-годишния Мустафа Шакир, който се издирва у нас за трафик на наркотични и психотропни вещества. Неговата снимка и описание към нея излизат на началната страница на европейската полицейска служба заедно с още 46 души. До фотоса на Шакир е добавен стикер „опасно“.

Той изчезва безследно още през 2009 г., когато тече разследването срещу него. Обвинен е, че с още няколко души са организирали мрежа от мулета, които да пренасят дрога през ГКПП „Капитан Андреево”. На 7 ноември същата година тяхно муле е задържано с 27,4 килограма хероин (тогава равняващи се на 1 781 975 лв. - бел. ред.). Полицията установява, че то е част от престъпна групировка за трафик на наркотика от Турция за България. Тогава Мустафа изчезва, но подписва документи на адвоката си да го представлява.

Съдят го по две обвинения: за подбудителство и група за наркотрафик, действала от 1 януари 2006 г. до 6 ноември 2009 г. Макар и задочно, получава 16 г. затвор и 200 000 лв. глоба. В момента Шакир се издирва с червена бюлетина на Интерпол.

Друг българин, който в момента излиза на основната страница на „Най-търсените бегълци в Европа“, е Антон Петковски. Той има доживотна присъда за убийство.

„На 12 декември 2001 г. в село Селище с друг български гражданин той застрелва възрастен мъж - гласи описанието му в Агенцията. - Няколко часа по-късно в покрайнините на селото Петковски застрелва и своя приятел, вероятно с цел да прикрие следите си.“

Разбива и лицето му, с цел да попречи на разпознаването. За последно е видян в Сандански ден преди оповестяването на присъдата. По оперативна информация Антон е напуснал страната в посока Гърция. От службата отбелязват, че той „променя лицето си, за да попречи на идентифицирането му“. Търси се и от Интерпол с червена бюлетина.