Да прекрояваш държавен бюджет е като да се опитваш да се завиеш с триъгълна одеало. Както и да го завъртиш, нещо все ще ти остане отвън. Подкрепих на първо четене този държавен бюджет, защото друг по-добър не беше предложен. А безумието на "служебните" бюджети от последните години беше редно да спре. Нали за това изядохме всички жаби покрай съставянето на моментното компромисно правителство. Популистките залитания от управлението на четворната коалиция и последвалите предизборни бюджети съвсем естествено доведоха сферите, които следя - култура, туризъм и българи в чужбина - до чувствителен финансов недостиг. Традиционно при културните индустрии недостигът е от около 85 млн лв. Става дума за покриване на сиромашията, не за някакво перспективно развитие. Преди две години уверено гонихме 0.65% от БВП, сега това е мечта. В туризма, специално по отношение на ребрандирането и рекламирането на България, по мои сметки недостигът, е минимум 20 млн. и това при много скромни изисквания. При политиките за българите в чужбина всичко е тотално сбъркано: три министерства и една агенция се занимават общо взето се една и съща, еднакво недофинансирана дейност. За сериозно подпомагане на традиционни и нови български общности зад граница е наивно дори да говорим. Да обяснявам с какво тези вечни пренебрегвани сектори са важни за държавата е излишно. Достатъчно е да послушате за половин час депутатите и министрите и ще се убедите, че през последните 30 години недостигът на финансиране в културната сфера е бил хроничен.

От Фейсбук.