• За управляващите е важно не толкова коалиционно споразумение, а да намалят егото си
• Чакам второ внуче, пиша втори роман и вече мога да свиря на пиано - малко ли е?
• Хората трудно ще изберат нови фигури при тези плаващи пясъци в политиката
• Урокът от “сглобката” е, че трябва да се учим да съжителстваме, нищо, че всеки си носи лекетата
• Всички развити демокрации обявяват кандидатите си за местна власт година-година и половина преди вота, у нас - месец преди изборите. Как да гласуваш за нови лица?

- Намираме се в поредна критична управленска ситуация - ще издържи ли “сглобката” между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, без да подпишат коалиционно споразумение, г-жо Радева?

- Честно казано, колкото и да повтарят за цялата тази история, че всичко е на светло, оставам по-скоро с чувството, че нещата са на тъмно. Колкото и да се опитват да ме убеждават, че всичко е прозрачно, все повече си мисля, че става дума за някакъв съвсем различен разговор. И не само аз, а все повече хора, особено след изтеклите записи на заседанието на ПП-ДБ. Какво видяхме там? Видяхме политиката на тъмно. Да не кажа, че директно се говореше как ще се откраднат изборите: “Ние сами ще си ги подредим”. Как да им вярваш? С коалиционно или без коалиционно споразумение, хората са отвратени.

Освен това ПП казват: “Няма значение колко ни е силата, искаме цялата власт! Или ще играете по нашата свирка, или отиваме на избори!”. Което от моя дългогодишен опит на социолог ми показва изключителна незрялост и неразбиране на демократичните правила. Защо казвам, че е незрялост? Защото техният рейтинг спада и като отидат на нови избори, ще загубят и това, което са имали. По-скоро трябва да се смирят малко, да си посмалят претенциите. Поведението им по-скоро отговаря на поговорката: “На гол тумбак, чифте пищови”.

- Очаквате ли ротационният кабинет да издържи 18 месеца?

- Не ми се вярва. Отсега се виждат толкова пробойни. Но може би до местния вот ще издържи.

- Покрай политиката отдалечава ли се страната от влизането в еврозоната, в престижните европейски територии - вече се говори за влизане в Шенген на два етапа, от 1 януари 2025 г. - в еврозоната?

- Че ние досега три години се отдалечавахме.

- Това, че вече имаме редовно правителство, гарантира ли ни връщане на предишни позиции?

- При всички случаи е добре, че имаме редовно правителство. Друг е въпросът, че това е правителството на погнусата, за което всички си казваме, че ще го изтърпим някакси. Може би наистина имаме нужда от малко време, за да се пренаредят малко пластовете. Защото в обществото ни липсва съгласие.

- Вярно е, но пък преди негодувахме защо сме нонстоп пред урните и все няма редовно правителство, докато сега мърморим защо го има.

- Факт е, че имаме нужда от редовен кабинет и че това е по-добрият вариант. Но е факт и друго - че това правителство няма как да ни ентусиазира. Нито симпатизиращите на “Промяната”, нито тези на ГЕРБ, нито другите. Но в момента това е най-малкото зло. Виждам във всичко това и голям положителен урок: не може всеки да се облече в бяло и да казва: “Аз съм единствен! Други няма!” - мания, забележима и у ГЕРБ, и у “Промяната”. Урокът е, че трябва да се учим да съжителстваме, нищо, че всеки си носи лекетата. Урокът също е всеки да си прибере егото в задния джоб. И да се примири и признае, че не е облечен в бяло.

- Споделяте ли очакването, че местният вот наесен е граница, от която може да започне по-предвидимо и стабилно развитие за страната?

- Очаквам изненади, каквито местните избори досега винаги са поднасяли. По една много ясна причина - на този вот се очаква да се гласува повече или по-малко партийно, но по места това не се случва, защото хората по-добре се познават и както при всеки мажоритарен избор те знаят предисторията на всички тези кандидати, както и неща, които дори и партийните централи по места не знаят.

Според мен това политическо безвремие ще доведе до още по-сериозен акцент върху личните качества на кандидатите и хората ще се вкопчат още повече в личности, които вече са доказали, че могат да носят отговорност за останалите. Затова очаквам доста консервативно гласуване на кметския вот наесен, а това със сигурност ще донесе ползи на ГЕРБ.

Освен това има и друга причина - много се бавят кандидатурите. Това е една типично българска черта, която обаче е в разрез с всички развити демокрации, защото там те се обявяват година-година и половина, даже преди това. Докато у нас ги обявяват месец преди вота, което не дава възможност на хората да ги опознаят, още по-малко да гласуват за тях. Никой западен експерт не би посъветвал която и да е партия да постъпи така. Затова смятам, че наесен доста кметове ще бъдат преизбрани. Причината е, че ще е трудно на хората да се обединяват около нови кандидатури. Но, както казах, ще има и големи изненади.

А всъщност, ако се върнем назад, най-устойчивата власт в България е кметската. Трудно хората ще изберат нова фигура при тези плаващи пясъци в политиката. Да, новите алигатори искат да стигнат до местната власт, защото там са европроектите. Но не знам ще им стигнат ли силите.

- Очаквате ли шести предсрочен вот?

- Ако се спогодят и си разделят парченцата, може и да се размине. Но към момента картината е много неясна.

- Все по-рядко влизате в ролята на социолог. Защо?

- Аз не мога да правя нищо без страст. И когато социологията спря да ми носи желание да бъда някакси полезна, тя просто отиде на заден план. А между другото, от тази година спирам да работя и като преподавател, защото съм навършила години. Мога на хонорар, друг е въпросът дали искам.

- Казвате, че страстта към социологията вече си е отишла, но пък на вашите колеги им беше изключително трудно през последните две години...

- И не само през последните две, а винаги е било трудно. Само през първите 5-6 години след 1989-а не ни плюеха и ни имаха респект.

- Защо и политици, и избиратели станаха толкова непредсказуеми?

- Подхлъзнаха се. Цялото ни общество се подхлъзна по консумацията, по материалното, по това да се изпъчиш едни гърди пред другия с пари и имоти.

Написах един пост във фейсбук - че само доброто може да ни направи щастливи. А добро е, когато спасяваш живот, когата подаваш ръка не само на изпаднали в беда хора, но и на закъсали животни. Само доброто осмисля живота ни. То не е в парите, нито в лъскавите покупки, а в отношенията, в любовта. В това да кажеш на хората до себе си колко много ги обичаш. И колко твоят живот няма никакъв смисъл без тях. А хората залитат по празни неща.

- Обикновените хора или политиците от елита?

- Всички.

- Лидерството е поразено - хората вече не знаят на кого да вярват. Къде виждате шанс за възстановяване на доверие - между отделните части на политическите елити и между тях и обикновените хора?

- Положението е като при детските болести - трябва да ги изкараме. Западното общество затова е по-напред, защото са ги изживели, минавайки през тежки битки - за демокрацията, за доброто, за любовта. Докато ние не сме - не сме се борили достатъчно за свободата си, за доброто си, лишавани бяхме от толкова много неща в живота си.

- През последните години изгряхте в амплоато на певица на френски шансони, на писателка - написахте любовен роман, на изтънчен кулинар - вече 10 години имате заведение в Бели Искър. Спомням си, че бродирахте гоблени и покривки. Също, че по едно време атакувахте Аконкагуа, а опитахте и рафтинг. Не си ли съперничат вашите многобройни хобита като време?

- Много пъти като вас са ме питали как съчетавам всичките си дейности, а аз все им отговарям - ами нахална съм, бе! Решавам и успявам! Това ми е голямата тайна - страшно нахален човек съм. Казват ми:“Не става!”, а аз: “Не, ще стане!”.

- Май намеквате за някакво ново начинание?

- От дете ми е мечта да свиря на пиано. Но мама и татко нямаха пари да ми купят пиано, а и да го бяха купили, нямаше къде да го сложат - къщичката ни беше много малка. И сега, по време на пандемията, като нямаше какво да се прави, с едно приложение на смартфона започнах да се уча да свиря. После си купих електронно пиано и репетирам почти всеки ден. Да знаете само колко умела съм вече в свиренето!

Най-новото е, че започнах да пиша втори роман, казва се “Странници” и е по удивителната история на един млад човек, връстник на дъщеря ми, когото срещнах случайно. Казва се Симеон Симеонов. Публикувах във фейсбук кратък откъс с негова снимка, за да разбера дали хората харесват написаното. Не очаквах, но ми писаха откъде ли не. А историята му е направо щура и много вдъхновяваща.

И другото от най-новите ми планове - в края на юни пак тръгвам по маршрута Ком-Емине, но като водач с кандидат- снахата, сина ми Мишо и едни много интересни хора, които са си направили кариерата в Америка.

- Често ви виждам на снимки във фейсбук с вашия внук Богдан-Джейд, а чувам, че предстои дъщеря ви Ани да ви дари с още едно внуче. Така ли е?

- Момченце е. Чакаме с нетърпение дъщеря ми Ани да роди, сега е в осми месец, но все ми се струва, че ще изпревари термина 2 август - тежичък е и много буен! Затова съм и по-често с Богдан. Това дете ни действа много успокояващо - щом заспи следобед, и ние покрай него се успиваме. Вечер Богдан си ляга рано - и ние с него.

- Скоро имахте наполовина “кръгъл” рожден ден. Как го отпразнувахте?

- Както винаги - с най-любимите ми хора. Но да ви призная, преди винаги съм го празнувала с прекрасните ми колеги от МБМД. Два месеца подготвях градинското парти за рождения си ден. Всеки ден валеше дъжд, но е добре, че имам до себе си мъж като Иво - подготви шатри, маси, столове. Синът ми Мишо, който вече е дипломиран звукорежисьор, се зае с озвучаването. Зет ми е китарист, имам двама пианисти и колкото искате певици. И веселбата се получи!

- Къде да търсим перспектива в морето от тревоги?

- Наскоро се разходих по крайбрежната алея на Балчик - там е просто приказно! И Гърция е красива, и, да, сервизът е по-добър, съгласна съм, но градчетата ни започнаха да стават толкова чаровни!

Ходя на Витоша да тичам. И минавам през едно село - Боснек, то е от южната страна на Витоша, води се Пернишко. Много е красиво - коя от коя по-хубави къщи. Отивам в магазинчето и питам продавачката:“Вие виладжии ли имате много?”. А тя: “Не. Умните хора започнаха да се връщат”. И си мисля следното: тия хора, които живяха в панелките достатъчно дълго, изведнъж си дадоха сметка, че там не е хубаво. Влизаш в панелката всеки ден през мръсен вход, където всеки си е изкарал боклуците, за да си стоиш в кутийката. Докато, като си отидеш на село, във всеки момент погледът ти е в зеленото, в планината, в красивото небе и животът ти е различен. И си мисля, че ако все повече хора правят планове в тази посока, това е добра перспектива.

CV

Мира Радева е родена във Варна

Магистър по социология в СУ “Свети Климент Охридски”

Доктор по социология от 1986 г. Доцент

Директор на създадения през 1991 г. Институт за социални изследвания и маркетинг

Специализира политически науки във Франция и в Университета в Бъркли, САЩ, със стипендия на “Фулбрайт”

Преподава социология в ПУ “Паисий Хилендарски”

Автор е на книга за общественото мнение в годините на прехода

Тази година издаде “Любовен роман” и пише втори