Царят искаше да прави бившия шеф на разузнаването наблюдаващ на всички служби

Легендарният монтереец заедно с други от ДС щеше да консултира вътрешния министър

Що се отнася до отношението на дипломатите към кандидатурите за отговорници за националната сигурност у нас, за което се говори в записите на Радостин Василев, е имало само два публични случая на конфронтация с чужди мисии.

При първия противопоставянето е официално. Става дума за номинацията на бившия шеф на разузнаването ген. Бриго Аспарухов за съветник на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски като координатор на полицейските и специалните служби. Де факто той щеше да е в ролята на тяхна “шапка” - да ги надзирава, управлява и контролира. В продължение на

повече от 2 седмици

страната се тресе

от скандала.

Годината е 2003-та. Моментът е сюблимен, защото България е на финалната права за членство в НАТО. Чака всеки момент да се присъедини към Алианса и всяко подобно действие може да окаже негативен ефект.

Тогава действително западните дипломати изразяват публично несъгласието си бивш служител на репресивната Държавна сигурност да бъде издиган на подобен пост. Американският посланик Джеймс Пардю излиза с коментар, че САЩ са обезпокоени от това назначение, и препоръчва консултации.

Главният секретар на МВР Бойко

Борисов също призовава

Аспарухов да се оттегли

сам, за да улесни премиера.

Намесва се и външният министър Соломон Паси, за когото влизането в Алианса е кауза от 1990 г. Самият Бриго като че ли изобщо не е склонен да се откаже. Твърди, че България е суверенна държава и трябва да взема самостоятелно своите решения.

В крайна сметка следват разговори с партньорите. В разгара на скандала Симеон Сакскобургготски заминава за Ню Йорк за участие в 58-ата редовна сесия на общото събрание на ООН.

Джеймс Пардю отново се изказва по темата и смекчава тона си. Обявява, че се надява крайният отговор на премиера да бъде внимателно обмислен и добавя, че той трябва да е изцяло български. Но САЩ няма как да променят позицията си.

Според запознати някои посолства са изпратили т.нар. нонпейпъри с възражение срещу Аспарухов. “Получих го лично”, разказа бивш наш посланик, пожелал анонимност. Това е документ, който не се регистрира официално в дипломатическото деловодство и ако някой попита, ще отрекат съществуването му. Но

притежава всички

характеристики на

дипломатическа нота

- същото съдържание и вид, обясниха запознати.

В крайна сметка царят решава да не издига бившия шеф на външното разузнаване за координатор на всички служби и скандалът е потушен.

Според екс заместник-директора на военното разузнаване полк. Иван Пенков нормална практика е посолствата да се информират за подготвяните назначения. “Точният термин е запознаване на съответната мисия с идеята кой да оглави дадена служба”, обясни той. Решението обаче остава в ръцете на България. Партньорите може да коментират

доколко съответният

кандидат е подходящ

и специалист в областта.

Две години по-късно гръмва нов скандал с бивши служители на ДС. Вътрешният министър в тройната коалиция Румен Петков предлага обществен съвет за консултации в МВР, в който да влязат генералите Любен Гоцев, Бриго Аспарухов, Тодор Бояджиев, Георги Ламбов, Коста Богацевски, Чавдар Червенков, Людмил Маринчевски и Павел Николов. Всички те са били ръководители в апарата на Държавна сигурност. Освен тях в групата бяха Богомил Бонев и Гиньо Ганев.

Социалистът твърди, че своеобразният борд от бивши кадри трябва да го консултира в борбата с престъпността, което според него било обичайна практика в силовите министерства в Западна Европа.

В една от изявите си Румен Петков добавя, че е разговарял с почти всички европейски посланици и те не са показали да имат проблем с обществения съвет. В същото време обаче Атанас Атанасов казва точно обратното - че

в НАТО и Европейския

съюз посрещат с

тревога стъпката на

тогавашния министър.

Неофициално изразили притеснение заради “реставрацията на генералитета на Държавна сигурност”, по думите на днешния съпредседател на “Демократична България”. След това обаче Румен Петков също като царя се отказа от намерението си да разчита на бивши кадри от ДС.

Освен тези два скандала няма официална информация за други сериозни недоволства на мисиите на партньорите ни срещу назначения в службите. “24 часа - 168 истории” обаче разполага с данни за множество други намеси на чуждите посолства в София за запазване на различни добре работещи според тях по-малки служби като например “Вътрешна сигурност” в МВР или пък митническото разузнаване на аерогара София.