Документалистът обаче не спира дотук. Заедно с инж. Валери Младенов те тръгват по следите и на тленните останки на поета, грижливо събрани от дядо Вълко Очиндолски. След като анализират маршрута и фактите, споделени от свидетеля Петър Мазнев, те стигат до извода, че той е отнесъл опасния товар с магарето си до манастира “Света Троица”, който по това време вече е в безлюдна местност - полуразрушен.

Кошарата на Вълко Очиндолски била на километър и половина от лобното място,

където е убит Ботев

Според инж. Младенов, след като издирвал останките му около 45 минути, Вълчо грижливо ги събрал, завързал ги на самара и вероятно е напоил магарето край Крушевския извор. Оттам нататък до разрушената света обител той е имал три възможни маршрута. Първият, покрай реката на Манастирски дол, според Младенов е кратък, но прекалено труден за 60-годишен човек с магаре, носещо 20-ина килограма товар.

“Според Младенов толкова би трябвало да са тежали тленните останки на войводата, след като орли и животни са ги оглозгвали в продължение на 4 дни и предвид факта, че главата е била отнесена от турците”, обяснява Иванов.

Вторият потенциален маршрут дни преди това бил използван от четниците, но и от други овчари и вероятно Вълко е искал да избегне каквито и да са срещи. “Вълко е бил изключително предпазлив, защото това е било много опасен товар, той мирише”, разказва Иванов.

По това време турските потери вече използвали кучета и човекът със сигурност се е притеснявал, че може да привлече вниманието им. Затова било важно пътят му да е безлюден. Третият вариант бил успореден на Манастирския дол към местността Кръстиля. Той не се използвал, защото по пътя имало големи камъни, бил обрасъл с растителност, с много дървета и храсти. Затова инж. Младенов смята, че Вълко е избрал точно този вариант като най-безопасен.

Предвид скалистата почва около изоставения манастир той допуска, че възрастният човек е успял да изкопае

плитък гроб

След това, според свидетеля Петър Мазнев, дядо Вълко Очиндолски се върнал към 20 ч. в кошарата си и споделил къде е закопал тленните останки на Ботев.

Години по-късно, когато е на смъртно легло, той разкрива тайната си на трима души, разказва Иванов.