Медицината е научна дейност, която според мен, не е форма на богослужение в храма на Асклепий, а практикуване на умения придобити чрез многодишен труд. Тези умения не падат от небето чрез жертвоприношения и клетви от различен вид, дори ако са произнесени на старогръцки. В клетвите има красота, древна мистика и връзка с нашите учители по цивилизация.

Но в тях няма днешната реалност на свръхусилия да бъдеш компетентен и да направиш най-доброто за своя пациент. Отсъства и очакването да бъдеш възнаграден достойно, практикувайки професията си. Разбира се, можеш да практикуваш професията даром, особено ако си Светец и разчиташ не само на практическите си умения, но и на силата на молитвата. Малко са такива светци днес. Ако имаш семейство е трудно да бъдеш светец, трябва да се грижиш за него поне толкова, колкото и за своите пациенти.

Твърдя, че в днешните времена, добрата медицина се практикува на базата на честна конкуренция между добрите и недобрите лекари. Добрите трябва да бъдат възнаградени честно и адекватно. Недобрите трябва да бъдат избягвани и по този начин накарани да станат добри или пък да се занимават с нещо друго. Държавното и всеобщо здравеопазване, което е социалистическа идея по принцип, осигурява посредствена грижа за “всички” и възпитава ниско ниво на усъвършенстване на лекарите.

Стимулите да бъдеш по-добър, (наричат го пренебрежително “пазарен принцип”) важи за всяка човешка дейност, включително медицината. “Търговско дружество” звучи зле, когато става дума за страдания, болници и болка, но истинското милосърдие се показва, когато получиш най-качественото възможно обслужване, защото здравето и живота нямат цена.

Или когато ги получиш цената им не е по-ниска поне от цената на автомобилните услуги или вътрешното обзавеждане на апартаментите.