Има “тлъстинки”, които могат да се ограничат

С половин година закъснение правителството представи за публично обсъждане законопроект за държавния бюджет за 2023 г. и средносрочната бюджетна прогноза до 2025 г. Това е предварителна стъпка в процедурата – след приключване на публичното обсъждане и евентуални промени законопроектът трябва да бъде одобрен от правителството и едва тогава може да бъде официално внесен в парламента. Едва тогава може реално да започне работа по бюджета за годината, но това няма да стане толкова бързо.

Парламентът все още няма приет правилник, нито сформирани комисии – съответно ще е нужно време, за да се разберат партиите на какъв принцип се сформират комисиите в НС. После ще започнат парламентарните процедури по приемане на бюджета, които – предвид празниците през май, няма как да приключат преди юни. Така че в най-добрия случай

бюджетът може да влезе в сила на 1 юли,

което би било рекордно дълго закъснение.

Но процедурните срокове не са най-големият проблем. По-големият въпрос е съдържателната част на бюджета и най-вече политиката по дефицита и дълга.

Наблюдаваме един пълен кръг от 360 градуса. Първоначално миналата година през октомври служебното правителство обяви, че ще внесе бюджет с голям дефицит и дълг. По-късно се отказа и премина към вариант с временно удължаване на миналогодишния бюджет. Преди няколко седмици обяви, че ще внесе бюджет с нисък дефицит, но сега публикува бюджет с висок дефицит и дълг. След шест месеца закъснение се върнахме в изходна позиция – проектобюджет с висок дефицит и дълг.

По-добрият вариант щеше да бъде правителството да внесе бюджет с нисък дефицит, който да отговаря на фискалните правила. По този начин щеше да стимулира парламента да не прекалява с разходите и да се вмести в разумни рамки. Министерството на финансите отговаря за фискалната стабилност и е нормално то да настоява за нисък дефицит – още повече, че парламентът няма право да увеличава дефицита. Обаче сега отговорността е прехвърлена изцяло в парламента.

Този въпрос има решение, особено ако се избере редовно правителство. Но ако вървим към нови избори и конфронтация не е ясно дали и как партиите ще се самоограничат и ще постигнат бюджетен баланс.

Най-интересно в бюджета е несъразмерното увеличение на разходите през 2023 г. – приходите растат едва с 1 милиард, а разходите се увеличават с над 11 милиарда лева. С други думи, разходите растат 11 пъти повече от приходите! Оттам идва и огромното раздуване на бюджетния дефицит, който надминава 6% от БВП и по българската, и по европейската методология. Оттам и поемане на нов държавен дълг от близо 14 милиарда лева за една година. Толкова висок растеж на дефицита и дълга е рисков не само от гледна точка на целта за влизане в еврозоната, но и от гледна точка на икономиката, особено предвид растящите лихви и затягането на достъпа до финансиране.

Самото Министерство на финансите отбелязва, че вземането на толкова много държавен дълг наведнъж е трудно и рисково –

има риск да не успеем да вземем толкова много пари назаем,

а отделно при толкова нов дълг може рязко да се вдигне неговата лихва. Което ще е проблем както за държавния бюджет, така и за частния сектор, тъй като рискът ще се покачи за всички икономически агенти.

Защо разходите растат толкова много?

Най-много се увеличават капиталовите разходи – те се удвояват и за първи път в историята надхвърлят 10 милиарда лева. С около 3,5 милиарда растат пенсиите, с един милиард лева растат разходите за здравеопазване, също милиард е ръстът на социални помощи и още милиард за заплати в публичния сектор. За всички има пари, и то много в разходната част, при положение, че няма растеж на приходите.

Какво може да се направи? Положително е, че Министерството на финансите е съставило списък с множество възможни промени в приходната и разходната част, чрез които да се постигне стабилизиране на бюджетната позиция за настоящата година. Така че при желание парламентът може да избере някои от опциите и така да се избегне заплахата от голям дефицит и дълг. Една от най-очевидните възможности е

държавата да си вземе 100% дивидент от свръхпечалбите

на държавните компании, което ще донесе над 1.7 милиарда лева, заради големите приходи на енергетиката и военната промишленост. За частните енергийни и петролни компании също беше въведена вноска към бюджета на европейско ниво – сега въпросът е да се приложи това на практика и да се съберат приходите в бюджета.

Но съществуват и възможности отвъд посочените от Министерството на финансите – и в приходната, и в разходната част. Например, ускоряване на реформите и стартиране на инвестициите, финансирани с еврофондове – това ще помогне за по-висок икономически растеж и съответно повече бюджетни приходи. Икономиката би спечелила много и от ускорено влизане в Шенген, което ще подпомогне туризма.

Друга мярка, която парламентът може да наложи, е да се изиска списък с инфраструктурните проекти, които ще се финансират с 10-те милиарда лева капиталова програма. Това не просто ще осигури прозрачност къде точно отиват капиталовите разходи, но ще даде възможност за реалистична оценка колко от тези проекти няма да се реализират тази година. Съответно, ще се разтовари разходната част. Други разходи в бюджета също трябва да се прегледат - при рекорден бюджет от 77 милиарда лева

има много тлъстинки, които могат да се ограничат

Не на последно място, крайно време е да се прекратят антикризисните мерки, въведени последните години заради пандемията и енергийната криза. Много от тях отдавна са се изчерпили, а други въобще не проработиха както беше планирано. Премахването на ДДС за хляба, например, беше направено заради скъпата пшеница – но пшеницата вече не е скъпа, а намаленото ДДС така и не стигна до крайния потребител.