А. (инициалите са сменени, историите - истински) е момиче на около 20, от Москва. Избягала е в Грузия през ноември, подобно на много от нейните връстници. Те са или в Тбилиси, или в Ереван. Не говори. Гледа в земята, сякаш на плещите й тежи цялата вина за нападението на страната й над Украйна. Когато й задавам въпроси, отговаря тихо, гледа встрани. Най-тихо отговаря на въпроса - Откъде си? Почти не чувам Русия, но предварително знам отговора - тя е сигурно 10тата жена, която съм срещнал в последните 3 месеца. Не можеш да ги сбъркаш.

Сякаш 100килограмова раница тежи на раменете на тези бегълци от "могучая".

Разговорът става още по-тих, когато я разпитвам за родителите. И той отново се припокрива с разказите на другите й сънародници:

Баща й е роден в Бахмут. Украинец. Живеят с майка й в Москва. Не говори за войната, нито за миналото си. Страда.

Майка й? - майка й просто е добра жена. Гледат телевизия от сутрин до вечер. Погледат, погледат, пък въздъхнат. Искат всички да са добре. Да няма война. Умират войници? Щом така трябвало, щом "царят" така е решил - "так надо...". Не са съгласни с думите на А. - те живеят в друг свят - този на пропагандата за това, как Западът иска да ги унищожи. Как ги мрази, а те стоят кротко, и чакат да започне ядрена война. Всеки ден им е подарък, важното дъщеря им да е добре. И да се обажда. Дъщеря им е стигнала до Франция, надява се да остане колкото се може по-дълго.

Истории като тази са стотици хиляди вече, милиони...

Руснаците бягат - от една унищожена държава. Русия не съществува вече.

Путлер я съсипа по-бързо и от Украйна дори.

Всред стотиците ми приятели руснаци, спасили се от Русия има такива, които често бяха на многохилядните митинги срещу настъпващия фашизъм на Путлер.

Има и такива, които никога не са протестирали. Има такива, които до последно са вярвали, че ще се случи чудото...

Сред малцината останали мои приятели в Русия има и много, които бяха по площадите. В карцер за няколко дни, осъдени. Те не могат да напуснат. Или които подписваха писма, петиции. Бореха се до последно. Сега мълчат. Имат някаква работа, малки деца, които още не подлежат на мобилизация. Иначе и те биха избягали...

Има и такива, които подкрепяха Путлер, в началото, патриотично вдъхновени. Вече и те мълчат. Ясно им е какво се случва.

Руският народ е изстрадал много - умението да оцелява във всякакви ситуации е генетично заложено.

Не им се вярва как стана, какво се случи...

Един ден се събудили, и: продавай каквото имаш, за колкото можеш - и бягай.

На Запад, където всички ще те сочат с пръст - заради такива като вас, изв*рги, Путлер избива децата на Украйна!

Затова мълчат, и гледат виновно.

Така ще бъде в следващите 30-40 години.

За повечето от тях животът е свършил.

На 20.

Как стана това ли?

Насаждане на омраза към Запада, и неговите ценности, подмяна на историята,

маниакален патриотизъм, анти-"джендърска" реторика (каквото и да значи това), посочване на чуждестранни агенти, НПО-та, за врагове на държавата, убийства на политически противници, журналисти, горене на книги, затваряне на театри, режисьори...

И един комплексиран, но хитър психопат, начело.

Звучи ви познато?

България уверено върви и повтаря историята на Русия. Българите в чужбина говорят все по-тихо, и са все по-наведени, заради действията и срама от един президент.

Заради позицията на страната за Македония.

Заради не-помощта за Украйна.

Ниско, по-ниско, най-ниско.

Отвън България прилича на държава, която уверено върви към "Възрожденска диктатура"

Дано не ми се наложи да разказвам историята на А. от България.

(От фейсбук)