Днес ударихме рекорд - свирихме и играхме два пъти “Legally blonde” на софийска сцена - в Театър “Освобождение” (до Централна гара).

Да ви кажа, това са си 5 часа свирене и хич не е леко. А и съвсем хич не е леко да мъкнеш синтезатори, стойки, пултове, железа…

Но резултата си го биваше. Препълнени зали в 16 и в 20 часа.

Остана една последна сцена - в понеделник вечер играем мюзикъла във Враца и с това слагаме точка.

Изводи за мен:

- справих се, успях някак, макар, че миналата седмица бях твърдо убеден, че няма да успея
- отново се убедих колко съм остарял - почти няма колега на моята възраст…
- рефлексите ми не са като на 20 годишен младеж…от друга страна обаче опитър донякъде компенсира…но само донякъде, защото аз опит имам, и то сериозен, но не и в жанра “Мюзикъл”
- в крайна сметка беше хубаво - работих с колеги, които познавам и обичам. И с млади студенти, които не познавам, но които също обикнах. Дано да е взаимно.

Това е равносметката от последната седмица. В този последен месец ми се събра страшно много - операция на близък мой човек, завършила успешно, възстановяване, грижи, премиери, ноти, пътуване всеки ден…

Чувствам се емоционално и физически на предела си. И си мисля, че е време да започна да разреждам гражданските си позиции, които ви дразнят, идеите си, които ви озлобяват и да го дам една идея по-леко.

Май това е всичко. Как беше - животът е кратък - изкуството вечно.

За съжаление и глупостта ни е вечна и утре това ще се потвърди отново, а след наколко месеца пак.

Но за това някой друг път. А сега лека нощ.

Наспете се. Утре ще е доста тъп ден…

*От фейсбук!