$200 млн. струва най-скъпо продадената му картина, последната е за $54,2 млн. долара преди 10 месеца

Експеримент показва: Движил е бързо ръката си ниско над платното

Митовете: Рисува “Стенописът” за една нощ, влиза гол на партито за освещаването ѝ и пикае в камината. Отрязал 30 см, за да се побере във фоайето на Пеги Гугенхайм

54 205 000 долара - на тази цена е изтъргувана за последно картина на Джаксън Полък преди 10 месеца. С нея аукционната къща “Кристис” открива Вечерния търг за произведения от XX век в “Рокфелер плаза” в Ню Йорк на 12 май 2022 г. Големината на придобилото популярност като “номер 31” платно е 78,7 на 57,2 см.

Размерите не са необичайни, макар че американският абстрактен експресионист често вае причудливи форми върху по-големи платна. Като например откритата преди около месец в София неизвестна до момента двуметрова абстракция, за която

в момента се проверява

дали е негов оригинал,

или менте.

Очаква се потвърждение и доколко е истина, че неизвестната картина е подарък за актрисата Лорън Бакол, а впоследствие красяла колекцията на румънския диктатор Николае Чаушеску.

За № 31, която някой е придобил миналата година, авторството обаче няма съмнение - рисувана е през 1949-а, годината, в която Джаксън Полък е обявен за най-великия американски художник. Малко преди това той предизвиква фурор сред ценителите на изкуството чрез специфичната си капкова техника на рисуване. Обикновено поставял платното хоризонтално на земята и “танцувал” около него, докато изливал боя от кутията. Понякога използвал нож или пръчка, за да притисне и смеси пигменти.

Отдавна ценителите са си задавали въпроса как е успял да преодолее тенденцията към “накъдряне” на капещата боя. Всеки, който е сипвал мед върху филия препечен хляб, знае, че стичащата се сладка течност се намотава. Наскоро изследователи проучват техниката на Полък и успяват да разберат как той преодолява физическите закони, описващи динамиката на поведение на течности. Художникът е имал ясно разбиране за тях и за да избегне нежеланото накъдряне и навиване на струята, е движил бързо ръката си ниско над платното и е променял съпротивлението на използваната боя.

Така не се образуват

“намотките”

върху линиите,

които иначе се дължат на механичната нестабилност на изливащи се течности. Това обяснява шефът на групата от Националния автономен университет в Мексико проф. Роберто Сенит. Неговото изследване опровергава предишни експерименти, според които извитите линии в картините на американския авангардист са резултат на същия физически закон, на който се подчиняват изливащите се течности.

Така или иначе, за изваяните с таланта на Полък форми днес се плащат милиони. Често наддаващият остава в тайна. Както се случва с вече споменатата картина номер 31. Не е ясно кой е дал над 54 милиона долара миналата година за нея. Тогава много повече шум се вдигна около друга творба, изложена от “Кристис” на търга - огромния портрет на Мерилин Монро от Анди Уорхол, който се превърна в топтема във всички медии. Така продажбите на аукционната къща в Ню Йорк през 2022 г. минаха под знака на Норма Джийн. За нейния образ платиха 195 милиона долара.

“Само” с 5 милиона долара отгоре е най-скъпо продадената досега картина на Джаксън Полък - № 17А от 1948 г. Тя е сменила собственика си срещу 200 млн. долара през 2015 г. Дотогава е била в колекцията на продуцента милиардер Дейвид Гефен, а от 8 години вече е при друг супербогат американец - мениджъра на хедж фонда “Цитадел” Кенет Грифин.

Платното е рисувано в периода, в който абстрактният експресионист

вече е наложил като своя

запазена марка капковата

техника с маслени бои.

Комбинацията от форми и цветове създава усещането за енергия и движение, обясняват изкуствоведите. Твърди се, че Джаксън Полък е изобразил вътрешните си демони върху платното. Сделката е частна и това вдига допълнително цената на произведението.

Близо до рекорда за продажбата на № 17А е друга знакова за творчеството на Полък творба -

известната № 5 от 1948 г.

През 2006 г. тя бе купена

за 140 млн. долара.

Тогава в. “Ню Йорк Таймс” пусна статия, че картината вече е в ръцете на мексиканския финансов магнат Дейвид Мартинес. Адвокатите му обаче отрекоха, че той притежава платното. Който и да е бил купувачът, сделката е била поверителна. Остава в тайна кой е мистериозният нов собственик на картината. Тя е нарисувана със сива, кафява, бяла и жълта боя от синтетична смола (гланцов емайл, използван за покритие на метални, стъклени, дървени и др. плоскости – б.р.) върху плот от дървесни влакна. Размерите ѝ са впечатляващи - 1,22 на 2,44 м.

Тя е купена за първи път още месец след финалния щрих. Цената през януари 1949 г. е едва 1500 долара, които днес се равняват на около 19 000 долара. Плаща ги колегата на Полък - абстрактният експресионист Алфонсо Осорио. При пренасянето от галерията е била повредена, но Джаксън бързо пренарисувал пострадалия участък. При това първоначалното внушение не само не се е загубило, но било допълнено, твърдят изкуствоведи.

Също милиони долари струва друго от известните му “капкови” платна - № 17 от 1951 г., продадено за 61,2 милиона долара през 2021 г. Причината да смени притежателя си е шумният развод на магната на недвижими имоти Хари Маклоуи и съпругата му Линда. При раздялата си разпродават множество произведения на изкуството. Печелившата оферта за № 17 беше

повече от два пъти

по-висока от оценката на

“Сотбис” за картината,

отбелязва сп. “Форбс”. Собственик на творбата вече е Музеят на изкуството на Университета на Айова в Айова сити.

Това не са единствените картини на Полък, които са били продадени напоследък. За други четири са платени общо около 140 милиона долара в последните 10 години. Приживе абстракционистът никога не е бил богат и никога не е получавал такива рекордни цени при сделките си. Но след смъртта си се превръща в мит. Алкохолът и катастрофата, в която умира, шофирайки пиян, допринасят за образа му на суперзвезда. За него се разказват легенди, повечето от които датират още от времето, когато екстравагантният творец е бил жив.

Твърди се, че едно от огромните си платна - “Стенописът” (2,4 на 3,65 метра), Полък е нарисувал за една нощ.

Историята се разпространява и от жена му Лий Краснър, и от колекционерката и светска лъвица

Пеги Гугенхайм, която

е поръчала картината.

За да се установи истината, творбата е изследвана. Изпробвани са различни техники за изобразяване. Изводът е, че ексцентричният творец е нанесъл няколко слоя боя, въпреки че изглежда, че е нарисувана наведнъж, пише сп. “Ню Йоркър”. Откриват и писма на Джаксън до семейството му, в които описва, че “Стенописът” дълго занимава мислите му. Така изключват варианта да е “излята” наведнъж.

Изследователите откриват места върху гигантското платно, на които боята изглежда като нарязана или намушкана. Полък обяснява тези ефекти със своето вълнение, но те показват и бъдещото развитие на неговото изкуство. Фактът, че канавата не е застопорена върху статива, променя не само начина на работа, но и възприятието. Капковите рисунки улавят движението. Картината буквално въплъщава жестовете, използвани за направата ѝ - как Джаксън замахва и излива боята.

Има и други митове за “Стенописа” - че се оказва твърде голям за размерите на фоайето на къщата на Пеги Гугенхайм в Ню Йорк, закъдето е поръчана. Според легендата френският сюрреалист Марсел Дюшан, приятел на Гугенхайм, помогнал на Полък да пренесе картината. Художникът отрязал 30 см от нея, за да се побере в предвиденото място. Това също е проверявано. При щателен поглед се забелязват

ясни следи къде

изображението е било

прикрепено за поставката,

с която е пренасяно.

Според “Ню Йоркър” почти сигурно е, че Пеги Гугенхайм сама е измислила друг мит за своята картина - че след като е монтирана: Полък се е напил, съблякъл се е и е влязъл гол на партито, след което отишъл да се изпикае в камината. Изкуствоведите са категорични, че колкото и да е бил ексцентричен, не е било в стила на художника да се разхожда без дрехи пред публика. Все пак някои изследователи допускат, че е възможно да е уринирал пред Дюшан, докато двамата са окачвали картината във фоайето. Там действително е имало камина.

Основният елемент в “Стенопис” са вертикални ивици, някои от които са по височината на цялото платно. Твърди се, че черните изписват името на художника, макар че много трудно може да се разчете с нетренирано око.

Французите обожават

друг мит за Джаксън Полък

- че някога е бил каубой,

макар че това изобщо не отговаря на истината. Вярно е друго - че е повлиян от мексиканските художници и културата на индианците. Роден е в Коуди - градът в щата Уайоминг, кръстен на ловеца на бизони полк. Уилям Коуди по прякор Бъфало Бил.

Художникът обаче е

живял там точно 11 месеца.

После израства в Аризона и Калифорния в началото на XX век, но това не го прави герой от Дивия запад. При всички положения ранните му години в близост до самобитните индиански творци са оказали влияние върху стила и размаха му. Няколко от картините му са с размерите на стена.

Оценяват таланта му високо още приживе. До края на 1949 г. - 2 години след като утвърждава своя капков стил, абстрактните му изображения са закупени от пет големи музея и 40 видни частни колекционери, съобщава “Кристис”. Но

когато е на върха на

славата си, внезапно

изоставя специфичната

си техника.

Работите му след 1951 г. са в по-тъмен цвят и нямат същия успех като по-ранните. Излага новите си картини - т.нар. “черни изливания” - в галерия “Бети Парсънс” в Ню Йорк и нито една от тях не се продава. Въпреки това Полък остава легенда със своя стремеж към разчупване на традициите и прекрачване на границите, постигайки нови форми и внушения.