Битката със спекулата не е нова, напротив, погубила е не една и две империи. Подобна съдба за малко да застигне и Древна Индия, макар че много нейни територии стават лесна плячка на воините на Александър Велики именно защото икономиката била задушена от държавни регулации.

Известният философ и цар Каутиля през 321 г. преди Христа оставил много свои трудове, описващи държавническото поведение. Най-ясно това личи от есето „Защита срещу търговци“, в което Каутиля описва как трябва да се регулира търговията със зърното и цените. Контролът според него трябвало да се повери на специални държавни служители. Те щели да конфискуват стоките от всички, които ги складират без разрешение. Избраници на властта поставят цени на всички стоки. В правилата на Каутиля е записано, че само упълномощени ще събират зърното и стоките и така търговците щели да бъдат по-благосклонни при продажбите си. Въпросните лица, посочени от владетеля, определят и печалбите от 5 на сто върху фиксираните цени на местните стоки и 10 на сто за вносните. Определена била и глоба с тогавашни 5 единици, ако някой повиши цената или реализира печалба дори с половин единица нагоре.

В отделна глава „Защита срещу занаятчиите“ Каутиля е постановил какви да са заплатите, включително за жриците на любовта.

Владетелите в Древна Индия били окуражавани от наставленията на мъдрия цар и философ да назначават все повече и повече чиновници, които да следят цените и печалбите.

Инициативата западнала и неслучайно много територии на Древна Индия станали лесна плячка на носителя на цивилизация Александър Велики.

Самият той, наставляван от първия истински учен Аристотел, въвел много практики, които днес можем да причислим към пазарната икономика, но преди идването му на власт ситуацията била повече от трагикомична.