Струва ми се, че е съвсем нормално краят на един политически и обществен елит да бъде преживяван от неговите членове като край на света изобщо. И той е наистина край на света - на техния свят. Това, разбира се, не е гаранция, че този елит има смислена алтернатива - алтернативен елит, който да управлява обществото и държавата. Много народи и държави са изчезвали само защото не са създали алтернатива на това, което е неизбежно да си отиде. В България през 90-те години и в началото на 21 век беше унищожена възможността за създаване на алтернативен елит, който да вкара страната в европейския 21 век. Старият червен квазиелит (колониалната администрация на СССР от втората половина на 20 век) задържа властта - ръководната функция в управлението на страната. И създаде хибридната преходна - олигархична квазидържава, разпъната между своето членство в западния съюз и съхранената си зависимост от изток.

Днес на този елит му се налага да си отиде по геополитически причини - поради новото изостряне на конфликта Изток - Запад. Да не се заблуждаваме - към днешна дата нямаме с какво да го заменим. Дали ще създадем алтернативен елит и кога ще го направим - няма по-важен въпрос на българското настояще и бъдеще. И с какъв ресурс - интелектуален, стопански и морален - разполагаме като нация за да разрешим повече или по-малко успешно този проблем: създаването на нов национален елит, прехода към нов национален елит с цивилизовани демократични средства.

От Фейсбук.