През миналата седмица се случиха събития, които допълнително нагорещиха войната на търговския фронт. Бразилия ескалира търговския си конфликт с Аржентина, въвеждайки бюрократични спънки за вноса на десетина основни аржентински стоки. Търговските спорове между двете страни имат дългогодишна история и периодично припламват при поредното въвеждане на протекционистични мерки. Но сегашната криза е най-голямата, откакто преди 21 години бе създадена свободната търговска зона и митнически съюз "Меркосур", включващ Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай.
Конфликтът поставя пред сериозно изпитание стокообмена между двете страни, възлизащ на $39,6 млрд. през 2011 г., като положителното салдо е в полза на Бразилия и възлиза на $5,8 млрд. С цел да ограничи пасива в търговията, Аржентина взе мерки през м. февруари, въвеждайки разрешителен режим за внос и преглед на всички стоки от Бразилия. В допълнение Аржентина
заплаши своите компании,
че няма да получат разрешение за внос, ако не го "балансират" с еквивалентен износ. Вследствие на този протекционистичен натиск вносът от Бразилия спадна с 27% през м. април.
След априлските данни за търговския стокообмен не закъсня и бразилският отговор чрез реципрочни мерки за ограничаване на вноса. Страната премахна автоматичното лицензиране и въведе разрешителен режим за внос, преминаването през който отнема около 60 дни и на практика прави безпредметен вноса на бързоразвалящи се стоки. Въпреки че новият режим се отнася за вноса от цял свят, ясно се забелязва най-големият губещ от тези мерки - южният съсед.
Търговската война в "Меркосур" е емблематична за това, как в условията на световна криза отделните страни се опитват да поддържат икономически и финансов баланс за сметка на останалите. Протекционистичната политика се съпровожда и с допълнителни мерки за
контрол над икономиката
Тук е мястото да споменем скорошната национализация в Аржентина на петролната компания YPF, дъщерна на испанската "Репсойл". Бразилия също засилва контрола чрез увеличаване на данъците за производителите на автомобили, които не спазват минимално изискуемия дял на местни суровини и компоненти, използвани в производството.
На практика всички подобни мерки и натиск целят съществуващите икономически и финансови дисбаланси да бъдат изнесени и прехвърлени в чужбина. В най-директен вид това се забелязва чрез валутната война, която също набира скорост. Преди дни
бразилската валута поевтиня рекордно
и достигна 34-месечен минимум спрямо щатския долар.
Когато става дума за валутна война, най-горещият конфликт е между китайския юан и щатския долар. Разменното съотношение между тях, пораждащо взаимни обвинения и противоборство, е неразделна част от всички преговори между първата и втората икономика в света. По обратния ред и контролът върху двете икономики е налице, къде по-видимо, къде не. И в двете икономики има сложен механизъм за субсидиране и трансфери, къде по-директен, къде не. И двете икономики имат сериозни дисбаланси и се опитват да ги прехвърлят навън.
Сега акцентът започва да се прехвърля в полето на търговския протекционизъм. Досега се водеше прикрита и умерена протекционистична политика и от двете страни. Но миналата седмица бе даден първият сериозен залп в търговската война - въведеното от САЩ 30-процентно мито върху вноса на соларни панели, вместо очакваните от Китай 15%.
Соларният бизнес и търговия вече се превръщат в основен терен, на който ще се водят бъдещите маневри и бойни действия. От техния развой до голяма степен ще зависи бъдещата тарифна и нетарифна политика за други сектори.
Поставянето на тарифни бариери пред вноса означава, че са изчерпани всички други средства за неговото ограничаване. То представлява и последната, крайната мярка в търсенето на баланс. Във века на масово субсидираните стоки високата вносна тарифа може да се разглежда и като кражба на чужда субсидия. Едно от последствията е, че "окрадената" страна трябва да компенсира с допълнителна субсидия застрашеното производство, натоварвайки се допълнително. Поне на първо време, докато намери противодействие или начин за заобикаляне на тарифата. Китай вероятно е предвидил такъв сценарий и ще започне да внася соларни панели и компоненти в САЩ, дообработени в трети страни, например в Тайланд.
Възможни са и други ответни действия, защото Китай държи 60% от световния соларен пазар
и заобикалянето на наложената тарифна бариера ще бъде мащабна и скъпа операция. Засега засегнатата страна се ограничи с остра декларация и спря на крачка от ответния удар. Ако има сериозен ответен удар, то рискът от ескалация на конфликта и пълномащабна търговска война е голям. Това ще струва твърде скъпо и за двете страни. Всеки знае за мащабния китайски износ към САЩ, но да не забравяме, че над 40% от приходите на американските компании идват от техните инвестиции в чужбина, значителна част от които са в Китай.
Ожесточаването на търговските бойни действия в световен мащаб идва в най-неподходящия момент за Европа. Това неминуемо ще влоши показателите и на малкото останали встрани от рецесията страни. Както и ще ограничи наличните и очакваните ресурси за справяне с европейската криза.