Само два месеца оттогава (снимките за "Дяволското гърло"), а сякаш са минали епохи в съзнанието ми…

Не знам, хубаво ли е така да препускат събитията през живота ни? Или е по-вярно към живота да ги отделяме с необходимото им време, да ги осъзнаем, да ги преживеем поне и чак тогава да продължим с това бясно препускане, сякаш нещо непрекъснато ни диша във врата и ние не можем да му кажем “спри” , “остави ме за малко”…?

Ето моето февруарско и доста закъсняло обещание за новата ни година ..🙂

Животът наистина е от най-сложните 🙂

И е прекрасен!

И го прави на пауза.

И го дишай.

И толкова ❤️

От фейсбук