Тактиката на "коалицията на нежелаещите" да приемат механизъм за разследване на главния прокурор е построена на три защитни тези:
Първата. Законопроектът бил писан бързо на коляно, а освен това бил и противоконституционен.
В действителност по този закон е работено повече от година, обсъждан е широко и напоително, казани са "за" и "против", и остава само да се вземе решение дали да бъде приет. Преди да бъде приет, няма как да знаем какво би казал Конституционният съд;
Втората. Нямало време законът да бъде приет, защото бил внесен късно, в края на декември.
Всъщност бе внесен веднага, след като бяха обсъдени и нанесени изпратените в края на октомври препоръки от Венецианската комисия - така, както служебното правителство се бе ангажирало. Общественото обсъждане приключи на 14 декември, на 23-ти законопроектът бе одобрен от Министерския съвет, на 30-ти беше вече в Народното събрание. Оттам нататък Комисията по правните въпроси веднъж отложи гласуването със 7 дни, а по-късно пленарното заседание се провали поради липса на кворум, изчезнал точно преди да се произнесе по темата. Тези осем загубени дни можеха да са достатъчни за приемане на внесения на 30 декември законопроект.
Третата теза. Законопроектът бил затрупан от други подобни, което затруднявало работата.
Това вече е вярно. То обаче се прави целенасочено от "коалицията на нежелаещите", за да стане объркването пълно и окончателното гласуване да се затрудни максимално.
Така или иначе спорът кой е виновен за поредното отлагане на този знаков законопроект ще продължи и ще се изостри в предстоящата предизборна кампания - ще се чуят груби обвинения и познати оправдания. Но има начин всичко това да се избегне стига достатъчен брой народни представители да се разграничат от "коалицията на нежелаещите" и да направят така, че идната седмица законът да стане факт. Защото невъзможно няма.