Правителството одобри изготвения от Министерството на финансите законопроект за промени в Сребърния фонд. Твърди се, че по този начин фондът ще има възможност да се управлява по-добре и да получи по-висока доходност. Както ще видим, това не е съвсем вярно - още повече че изцяло се пренебрегват рисковете, които промените в закона биха създали.

Две думи за доходността

В момента Сребърният фонд се държи по разплащателни сметки на Министерството на финансите и съответно не изкарва никаква доходност. Това не е учудващо - всеки човек знае, че лихвите по разплащателни сметки са много по-ниски от лихвите по срочни депозити, например.
Факт е, че и според сегашния закон правителството може да инвестира средствата от Сребърния фонд и фискалния резерв като цяло, но не го прави. Ако средствата бяха инвестирани в подходящи инструменти (по-дълги депозити, ценни книжа на стабилни страни и пр.), можеше да се получи

по-висока доходност при нисък риск

и висока ликвидност.
Например един портфейл от първокласни европейски ценни книжа носи около 4-5% средногодишна доходност за последните три години. Дори половината фискален резерв да беше инвестиран в подобни книжа, доходът от тази инвестиция за последните три години щеше да бъде близо 400 милиона лева при нисък риск и висока ликвидност. Тези пари са загубени именно защото Сребърният фонд и фискалният резерв се държи по разплащателни сметки. Не заради закона или заради някакви други причини, а защото така е решило Министерството на финансите. Нека не обвиняваме закона за проблеми, които нямат нищо общо с него.

Макроикономически рискове

Сребърният фонд е част от фискалния резерв, т.е. той е важен за икономическата стабилност и финансовата сигурност на страната. Ако Сребърният фонд бъде инвестиран в български ценни книжа или акции, то той вече няма да бъде резерв, няма да може да помага на макроикономическата стабилност. Нещо повече, точно когато държавата би имала нужда от фискални резерви в тежка ситуация, Сребърният фонд няма да е достъпен, тъй като в тежка ситуация няма да се намери на кого да се продадат вътрешните ценни книжа - или цената ще е драстично подценена, което ще донесе огромни загуби за фонда.
Изкарването на Сребърния фонд от фискалния резерв е сериозен проблем, защото фискалният резерв в момента не е толкова пълен колкото беше преди кризата. През октомври 2008 година във

фискалния резерв имаше над 12 милиарда лева

- докато в последните месеци той се движи около 4 милиарда лева. Осем милиарда лева вече са похарчени от фискалния резерв и той вече е на дъното. По-нататъшно намаление създава опасности, особено в ситуацията, в която се намира Еврозоната и съседни страни.
Средно в Европейския съюз нивото на фискален резерв, което се поддържа от европейските страни, е около 10% от БВП. България вече е паднала под това средноевропейско ниво, а ако и Сребърният фонд бъде изваден от фискалния резерв, резултатът ще бъде, че

България ще има най-нисък фискален резерв

в Европа. Нещо повече, голяма част дори от този малък фискален резерв е целева (ядрени фондове, европейски средства), така че реално изкарването на Сребърния фонд означава липса на фискални резерви. Това въобще не е добър знак за стабилност и сигурност. Всеки полъх на криза може да има тежки последици за България, ако страната няма достатъчно резерви. А правителството въобще няма идеи как да запълни фискалния резерв след изкарването на Сребърния фонд.

Рискове от управлението

Законопроектът дава възможност на Сребърния фонд да инвестира във всякакви вътрешни инструменти - банкови депозити, държавни ценни книжа, общински облигации, корпоративни облигации, акции и т.н. С тази промяна Сребърният фонд

ще стане най-големият инвеститор на българския капиталов пазар,

без никакви гаранции, че няма да има злоупотреби със средствата.
Сребърният фонд, за разлика от всички други инвеститори в България, не е регулиран от никакъв надзорен орган - нито от БНБ, нито от Комисията за финансов надзор. Практически, Сребърният фонд е просто една сметка към Министерството на финансите, която е далеч от международните принципи за финансова отчетност, прозрачност, независим външен одит и т.н. Такава непрозрачност и липса на отчетност е рецепта за злоупотреби. И те без съмнение ще започнат да се случват.
Много вероятен изглежда рискът Сребърният фонд да инвестира в акции и ценни книжа на близки и приятелски фирми, или дори фалирали държавни фирми (спомнете си колко пари са налети в "Кремиковци", "Топлофикация" и БДЖ и никога няма да се върнат). По този начин ще се източват средства, ще се купува подкрепа и ще се поддържат губещи фирми преди изборите, с цената на прахосване на парите на Сребърния фонд.
Нищо чудно, фондът да започне да инвестира в общински облигации - но най-вече в облигации на общини, управлявани от "свои" кметове. Така отново ще се намери

лесен начин за спечелване на избори,

обаче общините ще задлъжнеят и едва ли ще могат да си върнат обратно парите на Сребърния фонд. Да не забравяме и другия вариант за "инвестиране" на Сребърния фонд - в държавни ценни книжа. Какво означава това? Финансовият министър ще вземе парите от фонда и ще ги похарчи, а евентуално някой следващ финансов министър ще трябва да връща парите. Познайте колко вероятно е да дочакаме връщането на парите. Във фонда ще има едни хартийки, наречени държавни ценни книжа, но никой финансов министър няма да си направи труда да ги изплати.