Миналия петък финансовите министри от еврозоната издигнаха по-висока предпазна стена за предотвратяване на дълговата криза. Комбинираната мощ на постоянния спасителен фонд и удълженото действие на временния вече възлиза на 800 млрд. евро. Но зад високата стена започнаха да се трупат все по-тъмни облаци, този път в реалната икономика.
В същия ден, в който заседаваха министрите, Дания стана деветата страна от ЕС, официално влязла в рецесия след две последователни тримесечия на икономически спад. Клубът на европейските страни в рецесия вече не е ексклузивен и се чакат още страни с растеж от 0,1-0,2% ръст, т.е. в рамките на статистическата грешка. Такъв беше и случаят с Дания, която ревизира надолу данните за растежа през последното тримесечие на миналата година. От началото на седмицата имаме

серия от негативни данни

за европейската икономика. Индустриалното производство продължава да се свива. Вече се забелязва как индустриалният спад пълзи от периферията към сърцевината на еврозоната. По предварителни данни за м. март индустриалните показатели на Германия и Франция са отрицателни.
Индустриалният сектор в Италия се свива вече девети пореден месец, а в Испания имаме единадесети месец на спад. Спад отбелязва и индексът на новите индустриални поръчки в еврозоната. Това е изпреварващ индикатор, който тепърва ще се отрази на обема на производството. Причините за спада са многобройни, но на преден план се откроява политиката на икономии и съкращения в бюджетната сфера, с цел овладяване на дефицита. В редица европейски държави с висок дефицит и задлъжнялост инвестиционните пера в държавния бюджет са силно окастрени. Обемът на държавните поръчки намаля, а държавната администрация съкращава работни места.
Съкратените държавни поръчки и разходи, както и увеличаването на безработните, свива търсенето на стоки и услуги. В условията на намалено търсене, фирмите съкращават производството и инвестиционните си планове и намаляват заетостта.
Вследствие на това, данъчните и другите постъпления в бюджета намаляват и дефицитът расте. От друга страна, недостигът в бюджета се покачва и поради увеличените социални плащания, породени от увеличения брой на безработните и неосигурените. Следват нови мерки за допълнително съкращаване на бюджетните разходи с цел овладяване на дефицита. С което цикълът започва отново, но при по-неблагоприятни условия. Това е

омагьосаната спирала,

водеща надолу все по-голям брой европейски страни.
Засега редица европейски страни са влезли в тази спирала и се движат по нея с различна скорост. Допълнително ускорение придава и цената, която трябва да се плаща за покриване на дефицита. Дълговите пазари внимателно следят процесите в националните икономики и състоянието на държавните финанси, тъй като в зависимост от комплексната оценка на риска се определя цената и доходността, по които се емитира и търгува дългът. За някои страни борбата е за по-малки лихвени плащания. За други основният стремеж е да не загубят достъп до дълговия пазар, подобно на Гърция.
Европейският отговор на тези проблеми е в две направления - финансов и монетарен. Финансовият отговор се изразява в създадените фондове за временна помощ и стабилизация на затруднените страни, които са излезли или са заплашени от изпадане от пазара.

Общата сума по двата фонда възлиза на 800 млрд. евро

Споровете, дали това е достатъчно за целта, продължават. Засега те се водят предимно с външнополитически аргументи, но с увеличаване на бремето върху основните донори вътрешнополитическата доминанта ще нараства.
Тригодишното нисколихвено рефинансиране на банките от ЕЦБ се насочи към т. нар. "кери трейд". Например банката взема назаем за три години от ЕЦБ при 1% лихва и инвестира в тригодишни държавни облигации с по-висока доходност. Така доходността на португалския, испанския и италианския дълг спаднаха през първите три месеца на годината, а новите емисии бяха безпроблемно изкупени при благоприятни цени.
Тази "монетарна патерица" има три основни недостатъка. Първият се изразява в нейната ненадеждност - липсват политически гаранции за продължително рефинансиране на банките при подобни благоприятни условия. Вторият недостатък е нейният нисък коефициент на полезно действие - банките използват ресурса първо за собственото си оздравяване и с остатъка финансират държавата. Третият е рискът за банките - практикуването на "кери трейд" може да стане финансово неизгодно (както се случи тези дни с италианския дълг), заедно с

опасността държавните облигации да спрат да се приемат за залог

(както вече се случи с гръцките). Засега изброените финансови и монетарни мерки за излизане от омагьосаната спирала не дават резултат. Най-добрата илюстрация за това е увеличаващата се безработица. Тя показва забавения темп на възстановяване след последната рецесия, както и натрупването на нови макроикономически дисбаланси. Темповете на европейската икономика вече за четвърта поредна година продължават да изостават и да се отдалечават от дългосрочния половинвековен тренд на развитие.
Когато това изоставане се задълбочава, наваксването става все по-трудно, а времето, необходимо за него, се удължава. Изолирането на отбрани изоставащи, както и изграждането на защитни стени за застрашените не е перспективно решение.