Ген. Тодор Бояджиев си отиде на 83 г. дни, след като представи 4 свои книги пред своите почитатели в Националната библиотека. На 16 ноември той разказа пред любопитната публика за "Разузнаването - 20 години по-рано", "Разузнаването - 20 години по-късно", "Шпиони с нежни имена - жените в разузнаването" и книгата на Елена Вавилова "Висш шпионаж", където той бе подготвил предговора.

В много наши разговори и свои статии в последните години той изказваше разочарованието си от днешните политически лидери и че няма нито един от ранга на Чърчил, Шарл де Гол, Сталин, Рузвелт.

Не приемаше и острия дефицит на професионализъм в специалните служби и в отказа им да контактуват помежду си. Не приемаше и гръмкия провал на дипломатите, допуснали кървавия конфликт между Русия и Украйна. 

Искрено се притесняваше, че без диалог светът рано или късно ще се плъзне по наклонена плоскост. 

Като първи и най-близък ученик на топразузнавача Ким Филби генералът мислеше на много нива. Всеки ход на една или друга страна той изчисляваше до какво ще доведе. Обучен от най-добрия, той отказваше да приеме, че може да има двойкаджии сред политиците, разузнавачите и дипломатите.

Когато го питах не могат ли той и колегите му по света да измислят нещо, за да спрат тази непонятна и абсурдна война, той казваше, че повечето отдавна са на "Вечна стража".  

Въпреки това той не се отказваше и продължаваше да търси варианти, като междувременно бе запазил и брилянтното си чувство за хумор. 

Сега генералът е при своите невероятни приятели от "Вечната стража". При Ким Филби и съпругата му Руфина, при многобройните шефове и зам.-шефове на ЦРУ и КГБ, при легендарните шпиони, които бяха сменили самоличностите си в името на нашето по-добро бъдеще. Можем само да се надяваме да не ги разочароваме още повече. 

Очаквайте подробности в новия брой на вестник "168 часа"