Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Младият гасконец все още не е защитил дисертацията си, когато изумява физиците със смел експеримент

Да решиш спор между бащите на физиката Алберт Айнщайн и Нилс Бор, при това докато си истински новак в тази наука, е интелектуален подвиг от най-висш порядък. Но ако към това прибавим, че животът на новия носител на Нобелова награда по физика Ален Аспект наподобява този на д’артанян от безсмъртния роман на Александър Дюма, тогава нещата стават още по-вълнуващи.

Тази изумителна история започва през 1927 г. в Солвей на прочутата Конференция по квантова механика. Смело може да се каже, че такава концентрация на

гениални физици

оттогава не е имало. 17 от 29-имата присъстващи учени или вече са получили своите Нобелови награди, или предстои да ги получат. Независимо от това всички очакват големия спор между двамата титани – Нилс Бор и Алберт Айнщайн. Те са приятели, които се възхищават един от друг и искат чрез „мозъчна атака“ с колегите си да стигнат до една логична теория, обединяваща многобройните противоречия, с които квантовата физика ги озадачава.

А данните наистина са шокиращо объркващи. Като се започне от това, че в някои експерименти електроните се държат като вълни, а в други – като частици. Защо на микроскопско ниво това е така, а в нашия макросвят не е – защо например звуковата вълна не се състои от миниатюрни частички, които осезаемо да се виждат и усещат? Айнщайн е убеден, че откритията в квантовата механика ще пренапишат законите на физиката и с настървение търси своята Теория на всичко.

Айнщайн до края на живота си е убеден, че физиците около Бор пропускат нещо важно.
Айнщайн до края на живота си е убеден, че физиците около Бор пропускат нещо важно.

Нилс Бор е по-скептичен в това отношение и представя хипотеза, станала известна по-късно като Копенхагенска интерпретация. Той предлага електроните да се описват понякога като обекти, но с уговорката, че

тези частици не съществуват,

докато някой не започне да ги търси. Или че актът на наблюдение предизвиква съществуването им. Според Бор те нямат „независима реалност в обикновения физически смисъл“.

"Космос" писа неотдавна, че български учени са постигнали квантова комуникация на разстояние над 50 км.
СНИМКА: ВАСИЛ ПЕТКОВ
"Космос" писа неотдавна, че български учени са постигнали квантова комуникация на разстояние над 50 км. СНИМКА: ВАСИЛ ПЕТКОВ

Айнщайн обаче не приема подобна трактовка. За него електронът е... електрон. Това, че в момента някой не го наблюдава, не означава нищо – той продължава да е там, да съществува и да е едновременно вълна и електрон. Но Айнщайн отива още по-нататък. Търсейки Теорията на всичко, той смята, че има нещо, което с колегите му не разбират. Именно затова прегръща тезата на своя приятел Дейвид Бом, че има някакъв скрит или нулев ред (имплицитен свят – б.р.), където се задават „генералните насоки“. И тъй като квантовите физици не го виждат и все още не са го открили, те наблюдават само следствията – това, което се случва на повърхността, без да могат да си обяснят причините.

Как младият Аспект решително се намесва в спора между двамата титани, четете в 11 брой на сп. "Космос"