Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Александър Йорданов КАДЪР: БНТ
Александър Йорданов КАДЪР: БНТ

ПАМЕТ: ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ГОДИШНИНА ЗА РУСНАЦИТЕ

На днешния ден се навършиха 53 години, откакто в Русия е пусната в производство тоалетната хартия. Това става през 1969 г. в Сяския целулозно-хартиен комбинат. За целта година по-рано са закупени от Великобритания две машини, което означава, че "великият" Съветски съюз не е могъл да произведе сам такава машина. Наложило се е да я купува от "омразния Запад".

Когато излизат първите рула от безценната хартия съветските граждани дълго време се съмняват: защо ли е необходима тя! Нали същата работа може да се върши с ръка, с листо от репей, със стар потник или дори с вестник „Правда”? Има и такива между тях, които са убедени, че това е някаква западна провокация, американска диверсия. Тогава се налага управляващите комунисти да организират разяснителна кампания в киносалоните. Преди игралния филм започват да показват рекламно филмче за рулона тоалетна хартия и да поясняват нагледно ефекта от новата социалистическа придобивка. Организира се и кампания за доброволното й, а на места и принудително ползване. Като всички организирани от властта кампании в СССР и тази има успех. Харесва им на руските задници тоалетната хартия. Но много скоро тя става дефицитна стока. Затова и писателят Аркадий Бабченко иронично пише: „Оказва се, че великата държава се научи да си бърше задника едва при моето поколение...” Истината е, че едва през 70-те години тоалетната хартия лека полека навлиза в руския бит. И, както същият автор отбелязва, едва тогава руснаците се научават да „серат цивилизовано” – десет години след като техни космонавти летят в Космоса! Но как ли е било с голямата нужда в Космоса без тоалетна хартия? Един Господ знае!

„Аз, споделя Бабченко, съм се родил през 70-те години ( по точно през 1977 г. – б.м.А.Й.), но за тоалетната хартия знаех само „теоретически”. Практически нея я нямаше.” Е, как да я има. Огромна страна, много народ, не е задник, не са два, а над сто милиона. И за всички тях само един завод с две английски машини? Затова и по съветско време тоалетната хартия се продава най-вече в Москва и Ленинград, при условията на остър дефицит. В деревните продължават да разчитат главно на репея. Когато в Нахимовското военно училище в Ленинград се появява за първи път тоалетната хартия с марката "Армейска" курсантите не смеят да я ползват. Защото производителите са щампосали върху ния ордена "Велика Отечествена война". Налага се офицерите да обяснят на горките войничета, че е гордост да си избършат задниците с нея.

„Но факта, пише Бабченко, че първия човек в Космоса до смъртта си е бършел задника си с листо от репей, без да знае за тоалетната хартия, е някак си обезкуражаващ”. И талантливият писател завършва своя разказ-каламбур "Из историята на тоалетната хартия" в Русия със следните думи: „Каква само страна осрахме! Извинявайте за каламбура. Приятна вечер! ”

Но нима осирането в Русия не продължава? Аз също ви пожелавам приятна вечер!

*От фейсбук!