По-късно Мариана е преместена в по-малка стая, където спи на дървен палет на пода.

През първите няколко месеца към нея се отнасят както към всички останали затворнички. Но когато е в седмия месец, лекар я посъветвал, че има нужда от повече чист въздух и позволили да се разхожда из двора. "Зависеше обаче кой пазач беше на смяна", казва тя. "Понякога можех да прекарам половин ден навън, друг път изобщо не ме пускаха да изляза."

През юли получава усложнение и е откарана в болница за ехограф. Това е първият преглед на бебето на Мариана.

"Видях ръчичките и крачетата му. Разпъна юмрук и ми показа петте си малки пръста. Плаках много

Казаха ми, че бебето е добре, но е много малко и трябва да ям повече и да приемам повече витамини.” Когато се връща в затвора, някои надзиратели се смилили над нея и донесли домашно приготвена храна и витамини.

Когато Мариана навлиза в последните седмици на бременността си, се обсъжда размяна на затворници, но все още не е ясно дали ще бъде сред тях.

"Размените на затворници продължаваха, но не можех да разбера защо Мариана не беше част от тях" – казва съпругът ? Васил. Той също така пита украинското правителство защо тя остава на фронтовата линия, докато е бременна, особено в Мариупол, който претърпя седмици на безмилостни руски бомбардировки през първите три месеца на войната. Съпругът на Мариана се надява, че ако говори открито за жена си, може да убеди подкрепяните от Русия власти да я освободят по хуманитарни причини.

“Една майка и нейните деца са свещени навсякъде... Нека я освободят”,

казва той пред BBC дни преди освобождаването .

Мариана е преместена в родилно отделение в Донецк, където се отнасят добре с нея, но заплахата да бъде разделена от бебето остава. Има две възможности – да бъде изпратена в затвор в Донецк, където може да живее с бебето си, докато кърми, или да я отведат в затвор в Русия, където да вземат бебето , когато навърши три години. Тя е твърде уплашена. Една от най-добрите приятелки, Ксения Фарина, казва, че на Мариана е казано, че може да бъде разделена от детето си, след като то навърши три години.

Мариана смята, че размяната е последната надежда. Но един петък през септември тя научава новината, от която се страхува най-много.

“Казаха ми, че обменът е прекратен.

Ситуацията на фронтовата линия се изостри и двете страни не можаха да се разберат. Разбрах, че това е краят” – казва Мариана.

Но през уикенда нещо се променя. Мариана не знае защо, но изведнъж размяната получава зелена светлина. Следващия вторник тя е прехвърлена с десетки други затворници в град в Русия близо до украинската граница. Там тя е със завързани очи, ръцете са вързани и е качена на военен самолет с други затворници до място в Беларус.

Пътуването трае 20 часа, но руските войници, които охраняват украинската лекарка, отказват да я пуснат да използва тоалетна, въпреки че е бременна в деветия месец. "Използвай тази бутилка” – шегуват се те.

От Беларус я прекарват до границата с Украйна и тя се връща в родината си. Само четири дни по-късно Мариана ражда здраво момиченце – Ана. Тя тежи 3,2 кг.

Що се отнася до бъдещето, лекарката би искала да продължи да се занимава с медицина, но съпругът е против. "Той казва, че няма да се справя, ако се върна на фронтовата линия – смее се тя. - Казва, че ще ме напусне.” Засега двойката се адаптира към новия си живот като семейство.

"Вече свикнах, че имам малко бебе, което напълно промени живота ми – допълва Мариана. - Дори имах време да свикна с идеята да бъда майка. Жалко е, че трябваше да го направя в затвора."