За гаражната македонска култура, ЕС и НАТО
Не ги разбирам братята (или съседите) край Вардар. Искали да са в НАТО, приеха ги. Сега, поне на думи, искали да са и в ЕС - дадохме им зелена светлина да започнат преговори. В същото време властта в Скопие къде по-срамежливо, къде открито и демонстративно подкрепя една групичка хора, които си откриха Македонски културен клуб "Никола Вапцаров" в Благоевград. Тези петдесетина души допреди няколко години, обединени в организацията ОМО "Илинден" и други подобни сдружения, сменящи постоянно имената си в опит да се регистрират, искаха Пиринска Македония да се отдели от България и да премине в границите на Северна Македония, Неврокопската епархия да се присъедини към Македонската православна църква,
българската “окупаторска” армия
да се оттегли от Благоевградска област и още, и още. Сега определящите се като македонци в Пиринско вече са по-предпазливи в изказа си в опит да си откъснат опашката и не използват сепаратистки лозунги. Българската държава пък деликатно си затвори очите в последните години и пусна т.нар. македонско малцинство
свободно да си развява байрака
(буквално и в преносния смисъл) пред паметници на исторически личности в Благоевградска област. След като се отказаха от открито проповядване на сепаратизъм, тези хора сега пък декларират, че щели да се "борят за правата на угнетеното македонско малцинство в България".
А клубът им, който се намира в партерно помещение на частна жилищна сграда и прилича по-скоро на гараж, щял да е "мост между българския и македонския народ и ново културно пространство". Дейността щяла да ни сближава и да намалява напрежението от двете страни на границата, както обясниха домакините. Там се очаква да започне да кипи гаражен културен живот. Избрали името на помещението да е това на Никола Вапцаров, защото бил македонец. Кръстниците обаче са пропуснали да прочетат думите на майка му баба Елена, че няма как от майка и баща българи да се роди македонец, или пък саморъчно написаните обяснения на поета пред полицията, че по националност е българин. Вероятно на гаражната македонска култура не й прави впечатление, че той е писал стиховете си на български език. Може би смятат, че е най-логично поет да пише на чужд език в оригинал, а после да бъде преведен на "родния македонски".
Най-четени
-
Галерия Жени на BG мафиоти в Южна Африка - кръв и диаманти
Убитият в Йоханесбург черногорец Джордже Михалевич подарява бижутерски магазин на миската Наталия Гуркова Гергана Каменова на Къро продава пръстени и обеци
-
Криминален архив, 1997 г.: В руска кръчма в Лондон ВИС и СИК поделят бизнеса си
Лондон, 1997 г. Априлското слънце се опитва да пробие надвисналите облаци. В руски ресторант влизат група българи, сядат около една маса. Поне десетина пъти поръчват "Поручик Галицин"
-
В "Златната ябълка" ВИС и СИК започнаха войната с руснаците за контрола над Слънчев бряг
В далечната 1993 г. предприемчив и гъвкав ум преценя, че най-големият черноморски комплекс е място, от което може да се печели много и по хиляди начини, например от пропусквателен режим
-
Галерия Машина на времето: Кръчмарка отцепва ресторанти за Тодор Живков и Жоро Илиев
Първата арендаторка в България има зад гърба си опит с 64 заведения и 35 г. стаж в бранша. През годините е отваряла врата за световни звезди, политици и босове на подземния свят
-
Галерия "Мрачната тайна" в историята на "Букър"
Триумфът на Георги Господинов и неговата преводачка Анджела Родел с наградата “Букър” за романа “Времеубежище” ни изпълни с гордост и дойде като по поръчка точно за най-българския празник - 24 май