Не ги разбирам братята (или съседите) край Вардар. Искали да са в НАТО, приеха ги. Сега, поне на думи, искали да са и в ЕС - дадохме им зелена светлина да започнат преговори. В същото време властта в Скопие къде по-срамежливо, къде открито и демонстративно подкрепя една групичка хора, които си откриха Македонски културен клуб "Никола Вапцаров" в Благоевград. Тези петдесетина души допреди няколко години, обединени в организацията ОМО "Илинден" и други подобни сдружения, сменящи постоянно имената си в опит да се регистрират, искаха Пиринска Македония да се отдели от България и да премине в границите на Северна Македония, Неврокопската епархия да се присъедини към Македонската православна църква,

българската “окупаторска” армия

да се оттегли от Благоевградска област и още, и още. Сега определящите се като македонци в Пиринско вече са по-предпазливи в изказа си в опит да си откъснат опашката и не използват сепаратистки лозунги. Българската държава пък деликатно си затвори очите в последните години и пусна т.нар. македонско малцинство

свободно да си развява байрака

(буквално и в преносния смисъл) пред паметници на исторически личности в Благоевградска област. След като се отказаха от открито проповядване на сепаратизъм, тези хора сега пък декларират, че щели да се "борят за правата на угнетеното македонско малцинство в България".

А клубът им, който се намира в партерно помещение на частна жилищна сграда и прилича по-скоро на гараж, щял да е "мост между българския и македонския народ и ново културно пространство". Дейността щяла да ни сближава и да намалява напрежението от двете страни на границата, както обясниха домакините. Там се очаква да започне да кипи гаражен културен живот. Избрали името на помещението да е това на Никола Вапцаров, защото бил македонец. Кръстниците обаче са пропуснали да прочетат думите на майка му баба Елена, че няма как от майка и баща българи да се роди македонец, или пък саморъчно написаните обяснения на поета пред полицията, че по националност е българин. Вероятно на гаражната македонска култура не й прави впечатление, че той е писал стиховете си на български език. Може би смятат, че е най-логично поет да пише на чужд език в оригинал, а после да бъде преведен на "родния македонски".