Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Едуард VIII всъщност е далеч по-интересен от принц Джордж

Кралското семейство на Великобритания винаги е създавало образ на непоклатим висок морал и нравственост. Но зад затворените врати всичко е доста по-свободно и определено по-любопитно. На първо място, това се отнася за сексуалните отношения. В началото на миналия век във Великобритания, както и в много други европейски страни хомосексуалността е наказвана със закон и като цяло отношенията между мъжете се смятат за нещо срамно, неморално и ненормално. Но подобни

пуритански устои

изобщо не успяват да попречат на някои представители на тогавашната аристокрация да имат афери с представители на своя пол. Благородниците, опиянени от чувството, че всичко им е позволено, дори не се опитват да скрият своите хомосексуални връзки и много скоро обществеността започва активно да обсъжда тази тема.

Началото на ХХ век в Лондон е ерата на закритите частни клубове. Те се появяват на всяка крачка и събират цвета на тогавашния елит: от политици до благородници със синя кръв. Един от редовните посетители на тези клубове е чичото на Елизабет II, син на крал Джордж V, принц Джордж, херцог на Кент. Той е особено близък с Едуард VIII, престолонаследника, който по-късно става монарх и след това абдикира. Едуард е заподозрян, че е бисексуален, така че този слух бързо се разпространява. Сред предполагаемите любовници на херцога на Кент са пруският принц Луис Фердинанд, певицата на шансони Флорънс Милс и дори шпионинът Антъни Блънт.

Едуард VIII всъщност е далеч по-интересен от принц Джордж. За него се говори, че е в интимна връзка с по-малкия си брат и че има много близки отношения с братовчед си Луис Маунтбатън (чичото на принц Филип, по-известен с прякора си Дики). Последният, между другото, въпреки че има жена и деца, се сприятелява с много

противоречиви личности за

онова време

- Ноел Кауърд и Питър Мърфи, които са лидери на тогавашното ЛГБТ движение (лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални) в Англия.

Тези мъже, разбира се, имат жени, защото статусът им го изисква. Но това е само за да се отклони вниманието на хората и за да се гарантира, че идеалният образ на първичните британски аристократични семейства ще бъде запазен и за в бъдеще.

Никой не би трябвало да си помисли, че

красивите британски

богаташи от благороден произход

всъщност обичат не жените си, а момчета. Нетрадиционните сексуални и любовни предпочитания за кралските особи са недопустими и могат да станат повод не само за скандали и клюки, но и за отнемане на титлата. Очевидно е, че ако се разбере, че самият крал предпочита своя пол, това неизбежно ще доведе до лишаване от короната.