През първата година след коронацията се налага да тестват сестринската си връзка

Между родни сестри често има съперничество, особено в младостта им. Такова съществува между бъдещата кралица Елизабет и по-малката й сестра, принцеса Маргарет. Добрите отношения между момичетата постепенно са заменени от неразбиране, което в някакъв момент прераства в конфронтация. И разбира се, за всичко е виновна короната.

По-малката сестра на кралицата има неприятен прякор - "резервната принцеса". Наричат я така, защото няма почти никакви шансове да стане кралица. Но тя има нещо друго, което Лилибет желае повече от това да се възкачи на трона. По-малката й сестра е млада, необременена красавица, която е включена в списъците на най-стилните момичета в страната, обича да е център на вниманието на различни партита, да спи безгрижно през деня. Елизабет II, дори като кралица,

завижда на красотата на принцеса Маргарет

и на факта, че тя с нищо не е обвързана.

Може само да се предполага какво би станало с монархията, ако Маргарет се беше възкачила на трона.

Много преди коронацията Лилибет знае какво я очаква. Тя осъзнава, че да си кралица, означава да носиш огромна отговорност, а не само да имаш титла и корона. Но въпреки това понякога й се иска да е обикновено момиче, защото става кралица само на 25.

През първата година след коронацията се налага Елизабет II и принцеса Маргарет да тестват сестринската си връзка. По отношение на любовта сериозната Лилибет изпреварва красивата си сестра, като се омъжва на 21 години. След като прехвърля тази възраст, и на Маргарет се иска да мине под венчилото, дори по това време има претендент, който обаче се оказва неподходящ за принцесата.

Маргарет излиза с капитан Питър Таунсенд още на 16-годишна възраст. Той не е аристократ и е по-възрастен от принцесата, но в кралския двор е чест и желан гост, тъй като е герой от войната. В биографията му обаче има тъмно петно: разведен е и има няколко деца. Следователно бракът с представител на кралското семейство се оказва невъзможен.

Питър Таунсенд -

единствената любов

на принцеса

Маргарет

Маргарет много иска да се омъжи за Питър, тъй като го обича, но се оказва заложник на собствения си произход и титла. Англиканската църква оказва огромен натиск върху нея и постоянно й се повтаря, че е голям грях дори да мечтае да се омъжи за разведен мъж.

Кралица Елизабет всъщност може да помогне на собствената си сестра и да промени закона, така че да е щастлива и да се омъжи за любимия си мъж, но тя не желае да го реформира.

Първоначално Маргарет смята, че си струва да изчака до 25-годишна възраст (когато одобрението на монарха не се изисква за брак).

Тази надежда й вдъхва Елизабет, но всъщност тя просто иска да държи Питър далеч от сестра си. Той е изпратен в имението на кралицата-майка, а след това в Брюксел като наборник. През цялото това време Маргарет го обича и чака.

Кралица Елизабет II не иска да отстъпи и да позволи на сестра си да се омъжи за мъжа, когото обича.

Маргарет никога не прощава предателството на сестра си, която унищожава женското й щастие. Тази ситуация оказва пагубно влияние върху младата принцеса.

Когато навършва очакваните 25 години, тя не постъпва като чичо си, не се отказва от титлата си и не се омъжва за Питър Таунсенд. Прави съвсем неочаквано изявление. Принцесата се отказва от любимия си в името на дълга към семейството и народа си.

След като сърцето й е разбито, тя се развихря и печели прозвището "главоболието на кралицата". Напуска Англия и тръгва на истинско европейско турне, отдава се на забавления, алкохол и съмнителни запознанства.

Непокорната принцеса обожава закритите клубове,

шумните диви купони, уискито и цигарите.

Необузданото й забавление е прекъснато през 1959 г. от новината, че Питър Таунсенд ще се жени. Разбира се, Маргарет е много разстроена, но не го показва. Доказателство за състоянието й е нейната постъпка: още на другия ден тя приема предложението за брак на фотографа Антъни Армстронг-Джоунс, който е представител на фамилията Уелс. Той не е богат, но фактът, че няма брак и деца зад гърба си, е достатъчен за кралицата най-накрая да позволи на сестра си да се омъжи. Всъщност Елизабет II просто е уморена от лудориите на Маргарет, от това, че постоянно попада на страниците на вестниците, и се надява бракът да я успокои.

Сватбата на Маргарет е луксозна и бляскава по кралски, но голямата любов между булката и младоженеца не се появява. Много скоро проблемната принцеса отново се връща към

обичайния

си начин на живот

и макар че официално бракът им продължава 18 години, връзката им не може да се нарече добра. И тя подава молба за развод.

Приключва живота си като самотна и безполезна дама в инвалидна количка. Отива си от този свят на 72 години.