Народът го е казал, че с пръдня боя не става, колкото и праведна да е тя.
Последната еуфория, с която бе облъчено общественото ни съзнание, бе около мангизите, получавани от служители в държавната администрация под формата на т. нар. допълнително материално стимулиране (ДМС) към заплатите им.
Как се случи, че една нормативно регулирана практика от 20 години изведнъж избухна!? И то не като разкриване на някакъв нагъл престъпен маниер (от каквито държавата ни се дави), а под формата на назидателна морално-етична критика със елементи на заплаха. Намери се и необходимият грешник - директорът на Агенцията по вписвания Виолета Николова, която бе захапана, че (макар и законно)
сама си е определила ДМС
в размер на 48 хиляди лева
И генераторът на популизма се отприщи - започна да се разбрида жилетката на ДМС-тата в цялата структура на държавната администрация дотам, че премиерът Борисов постави ултиматум на членовете на политическите кабинети да върнат в срок бонусите, за да не бъдат уволнени. Така се пръкна българска иновация в жанра "лов на вещици".
Защото никой не рачи да се задълбочи и обясни откъде и защо се е появило заклейменото ДМС в родната ни действителност.
Всъщност "ароматичният тласък" на т. нар. "Бонусен скандал" в българската администрация даде сегашното ръководство на Министерството на правосъдието с министър Диана Ковачева, след като нейният зам.-министър Деница Вълкова огласи полученото ДМС от Виолета Николова.
При липса на анализ на детайлите остана единствено популисткият резултат - разгневени, объркани и уплашени обедняващи хора, търсещи възмездие...
ДМС е като слънцето
и въздуха
за Агенцията по вписвания (АВ). Там се намират пет регистъра, които са изключително важни за личната ни сигурност, за националната, а даже и за тази на Европейския съюз. А именно - Имотен регистър, Търговски регистър, регистър по Булстат, специален регистър по Булстат, регистър на имуществените отношения на съпрузите. Цялата информация се събира, обработва и съхранява в електронен вид според нормите и правилата в Европейския съюз.
Освен специална техника това изисква и изключително квалифицирани специалисти - юристи, икономисти и най-вече компютърни спецове.
Основният проблем пред АВ е как да се осигуряват служителите при недостатъчните бюджетни средства за заплащане на труда им. IT-специалистите, квалифицирани за тази дейност, не са много, а за подобна работа в частния сектор заплатите им тръгват от 3000 лева нагоре. Същото се отнася и за доходите на квалифицираните юристи не само в частния сектор, но и в Съдебната система.
За сравнение в последния конкурс, обявен на 29 февруари, за директор на дирекция "Информационно обслужване и технологии" в Агенцията по вписванията е записано: "Минималният размер на основната заплата за длъжността е 574 лева.
При назначаване на лицето се определя средна работна заплата в размер на 819 лева." А изискванията към кандидатите са: "Организационна компетентност и наличие на управленски опит в държавната администрация" и седем сертификата за работа със сървъри и компютри.
С въпросното тотално разминаване в цените на труда на свободния пазар и в бюджетната АВ се обяснява трудността за създаване на екип от квалифицирани компютърни специалисти на държавна заплата.
Още на 16 юли 2009 г. в интервю за "Правен свят" тогавашната директорка на агенцията Даниела Митева на въпроса: "Ползва ли агенцията скъпоструващи външни консултанти?", отговаря: "Наивно е да се твърди, че 4-5 души държавни служители имат капацитет да обслужват два високотехнологични национални регистъра. Затова сме търсили външна помощ, обръщали сме се към най-добрите специалисти, които могат да ни бъдат от полза."
Външна помощ се оказва договор за 280 хиляди лева на месец, сключен от Министерството на правосъдието при тройната коалиция с фирма "Грама" за срок от три години. И наследен от кабинета на Маргарита Попова до март 2011 г. Договорът не е бил прекратен поради липса на екип от компютърни специалисти, които да обслужват и поддържат Търговския регистър.
Уволнената Виолета Николова в интервю по телефона заяви, че по време на договора с "Грама" не е имало никаква възможност за контрол от страна на агенцията, защото
техниката и паролите
били изцяло в ръцете
на частната фирма
Имало голям натиск от страна на "Грама" договорът да бъде продължен с обяснение, че без тях регистърът можело да се срине. При извършеното предаване на техниката и паролите между "Грама" и агенцията е бил поискан одит за сигурността от ДАНС. Според Виолета Николова през май 2011 г. е настъпило забавяне на услугите и дори достъпът до ТР отвън рухнал и се наложило да се потърси съдействие от отдела за компютърни престъпления в ГДБОП.
След прекратяване договора с фирма "Грама" системата се поддържа от IT-специалисти, назначени в Агенцията единствено с обещанието за допълнителни възнаграждения под формата на ДМС. Екипът им все още не е попълнен изцяло.
Друга алтернатива при "закованото" щатно възнаграждение от 819 лева няма. Какво ще се случи, ако ДМС спрат? Сериозно предизвикателство, тъй като срине ли се Търговският регистър, единствен в електронния си вид, се срива целият търговски оборот и респективно националната ни сигурност.
Търговският регистър се създава при управлението на тройната коалиция в нарушение на европейски регламент, без да е проектирана технологична възможност за електронно внасяне на формуляри и такси за регистрация на международни фирми в границите на Европейския съюз.
През 2010 г. постъпват оплаквания от три европейски компании в Европейската комисия, че не им е осигурена възможността да се регистрират електронно в Българския Търговски регистър. Екипът на Маргарита Попова поема ангажимент към Брюксел през 2010 г. да се отстрани нарушението чрез обявяване и възлагане на обществена поръчка за ремонт на електронния регистър със срок най-рано 2011 г. поради липса на средства в бюджета.
Наказателната процедура в ЕК е замразена. Специалната обществена поръчка е проведена 2011 г. чрез ДАНС, а през октомври е сключен договор, според който на 15 март 2012 г. подалите заявления фирми ще могат да бъдат регистрирани, а пълната функционалност на услугата ще е завършена до 1 юни.
Относно бонусите
в Министерство
на правосъдието
Според информацията, изнесена на 1 март от министър Диана Ковачева, екипът на предшественичката й Маргарита
Попова е взел общо 37 800 лева бонуси за първите три месеца на миналата година, като най-много е получила заместник-министърът Жанета Петрова - 10 400 лв., защото ресорът й е бил Агенцията по вписванията, а другите двама заместници - Даниела Машева и Христо Ангелов, между 6500 лв. и 10 000 лв. Министър Ковачева пропусна да уточни, че това са единствените бонуси, които заместник-министрите са получили за цялата си служба от две години и четири месеца.
Върху щатната заместник-министерска заплата от 1400 лева са добавени около 350 лева ДМС-та на месец.
Кому е нужен изразът на министър Ковачева, че предшествениците й получили "за първите три месеца" бонусите? А иначе всеки може да направи сравнението. Възнагражденията на магистратите Жанета Петрова във Върховния административен съд и Даниела Машева и Христо Ангелов във Върховна касационна прокуратура, преди да постъпят в Министерството на правосъдието, са
над 3500 лева месечно
Не е ли любопитен още един детайл, че именно Жанета Петрова е логистичен създател на прословутия проект на Закон за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност и административни нарушения, за който бяхме прехвалени от Европа, а същевременно миналото лято бе бламиран именно от депутатите на ГЕРБ, които не се явиха да гласуват в пленарната зала.
Не е ли несъпоставимо? Да се чудим по какъв ред и за какъв период да събираме откраднатите милиони, а 100 000 ДМС-та, получени на законно основание, безропотно да връщаме в бюджета на държавата за три дни по политическо решение.
Изводът от скандала с ДМС-тата е, че е нужна спешна реформа във формирането на заплатите на администрацията според качеството и значимостта на труда. Народът го е казал, че с пръдня боя не става, колкото и праведна да е тя.
А и президентът Плевнелиев заяви публично, че бонуси е имало и винаги ще има.