“С фашизма се воюва, а за свободата се мре!”, категоричен е писателят

Излиза от подпаления склад с опърлено палто, без вежди и коса

Един живот – цял век, 3 революции, една смъртна присъда, 52 филма, 4 романа и 1000 страници "драскулки". Това е равносметката по повод рождения ден на писателя Анжел Вагенщайн, който на 17 октомври навърши 100 години.

Историята му е достойна за холивудски филм, защото той е сценарист, режисьор, писател, народен представител и бунтар с леви убеждения през целия си съзнателен живот. Бил е партизанин, ръководител на бойна група, но в същото време цензуриран от БКП, изключван от партията и години наред следен и подслушван от Държавна сигурност.

Вагенщайн е и офицер на френския "Орден за заслуги”, основан от президента Шарл дьо Гол след Втората световна война, като награда за принос в антифашистката съпротива. Винаги е респектирал с остър ум и критична мисъл, интелигентно чувство за хумор.

Роден е на 17 октомври 1922 г. в Пловдив в занаятчийско семейство и животът му не е бил лек. Прекарва детството си в Париж, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България, а Анжел завърша строителния техникум.

Още от малък се сдобил с псевдонима си Джеки. Като дете много обичал да гледа легендарния ням филм "Хлапето" на Чарли Чаплин, на който лелите му го водили няколко пъти. Те го оприличили на малкия немирник Джеки Куган и прякорът си останал и до днес.

Пребиван е в затворите, бил е в трудови лагери, изгубил е сина си и жената на живота си. Ремсист, антифашист, комунист, хуманист, социалист, който категорично е заявил: "С фашизма се воюва, а за свободата се мре!".

Запознава се с баща си бай Раймонд, както той го нарича, когато бил на 3 години. Баща му бил яростен комунист, който вярвал, че световната социалистическа революция ще стане в следващия понеделник. Майка му го завела в Маразлийското училище, което при масовите репресии след април 1925 г. било превърнато в затвор. В едно от помещенията имало 30-ина души, разказвал е Анжел много пъти. Един от мъжете станал, взел го на ръце, разцелувал го и му казал: "Аз съм татко ти".

"А друг един чичко ми позволи да го яхна като конче и бях щастлив – споделя Вагенщайн пред в. "Дума". - Почти

20 години по-късно узнах, че е разстрелян

Това бе адвокатът д-р Александър Пеев, станал резидент на съветското разузнаване, на знаменития център "Боевой".

През 1925 г. той заедно с баща ми е бил член на нелегалната пловдивска военна организация на комунистите. Като юноша четях издавания нелегално от БКП "Работническо дело". Когато влязох в Работническия младежки съюз, изучавахме руската поезия като учебна дисциплина, а като извънучебна - руската революция. Още не седяхме зад решетките, но се подготвяхме за това."

И въпреки че знаел какво го чака, Вагенщайн не се страхувал да се изправи срещу фашистите. Една от най-интересните истории в живота на писателя е през зимата на 1941 - 1942 г. Тогава бил част от страховита бойна група.

В София имало склад с 32 хиляди кожуха, приготвени за хитлеристката армия. Той с още две еврейски момчета подпалили помещението, а в близка сладкарница ги чакала младата Зора, която трябвало да съобщи в организацията, ако нещо се обърка. По-късно тя става съпруга на Анжел, а по-думите му, до смъртта си Зора не можела да различи револвер от ютия.

Младият Вагенщайн излязъл от склада с опърлено палто, миришещ на бензин, без вежди и коса. Тръгнал към бившия Съюз на писателите на "Солунска", където го чакала Зора, но чул, че прозорците на запаленото помещение пукат, свирела и пожарната сирена и решил да се върне. Там се струпала огромна тълпа. Бъдещата му съпруга

едва не го набила, защото застрашил себе си и рискувал да го набедят

за подпалвач, предвид окаяния му вид.

"Някой ме дръпна, за да ме махна оттам, видях, че това е Зора – спомня си сценаристът - Тя съобщи на ръководството, че съм се върнал при склада. Извикаха ме в една мансарда.

Там получих остра забележка за това, че съм могъл да застраша операцията, а след това бях похвален за добре свършената работа и официално бях приет в Българската комунистическа партия."