“През 90-те бях охрана в дискотеката “Алкатраз” на Поли Пантев. Той беше много жесток човек.
Ставал съм свидетел как тероризира и измъчва хората. Поли Пантев беше висок около 160 см и винаги заобиколен от огромни хора. Аз го пазех, като идваше в дискотеката. Винаги го заграждахме на неговата маса. Задължително правило беше, когато излезе от колата, пред всяка гума да има охрана.
Много пъти идваха барети, но нищо не се случваше
В онези времена изгаряха по-дребните риби за сметка на големите. Отделих се от него през 1998 г., а само след 3 години го застреляха в Аруба, където открадна 500 кг кокаин от колумбийците", разказва за първи път пред "168 часа" актьорът Васил Драганов, който стана известен с ролята си на Радко в сериала "Столичани в повече". Актьорът играе на сцената на Народния театър и в комедийното предаване "Комиците". През мътните години на прехода Васил навлиза в мутренските среди. Сам признава, че много пъти е попадал на побои, бил е охрана на лоши хора, но се осъзнава с време.
“Не съм стигал до нивото на Кевин Костнър в “Бодигард”, но за съжаление в онези години масовите побоища по баровете бяха почти всекидневие. Бил съм поставян и в двете ситуации на боя, т.е. бил съм и са ме били. Веднъж един човек имаше да връща пари и аз заедно с още 5-има охранители бяхме изпратени да му напомним за дълга. Тогава се наложи да пребием цялото му семейство. Никога няма да забравя как излезе бременната му жена пред вратата.
Погледнах я, обърнах
се и си тръгнах
Осъзнах, че не мога да причиня лошо на никого. Тогава установих, че нямам сърце за тези среди", споделя един от решаващите моменти в живота си Васил. След това животът му се развива по съвсем различен начин. Вместо да излее яростта си на улицата, Васил излива емоциите си на сцената.
“Актьорите имаме невероятното предимство да работим с комплексите си. Сцената е мястото, където ги изкарваш на показ, бориш се с тях и по този начин лекуваш себе си. Комплексиран съм от страната, в която живея. Донякъде ми се иска да напусна България, но дори да научиш добре английски език, ще имаш силен акцент. В чужбина ни ползват само за второстепенни роли. Пример за актьор, който е успял извън България е Башар Рахал. Преди години отиде в Америка, където изигра доста роли, но винаги на чеченци и араби. Просто езиковата бариера си остава", казва Васко.
Искам да отида в Япония и да снимам реклами
Мисля, че бих могъл да ги забавлявам. Не спирам да мечтая, защото това разширява хоризонта ми. Това е важно за професията ми, разказва Драганов. Още от малък се увлича по Изтока. В тийнейджърските си години попада на книгата “Шогун” на Джеймс Клавел и се влюбва в Япония.
“Влюбих се в начина, по който живеят. Направи ми огромно впечатление, че те за разлика от старата красива Европа са поддържали перфектна хигиена на тялото си стотици години преди нас. Японците са поддържали тялото, душата и ума си, докато по същото време във Франция в едно помещение е живяло 8-членно семейство, заедно с животните, а английската кралица се е къпала 2 пъти в живота си. Винаги съм искал да отида на Изток, а не на Запад. Западът ме отблъсква, изглежда ми фалшив, докато нещата на Изток са истински", споделя Драганов. Привлечен от Страната на изгряващото слънце, се опитва
да внесе и част от източните философии
и култура в
собствения си дом
“Опитвал съм се да медитирам, но ми е трудно. Старая се да подредя дома си по фън шуй. Както казва Чехов: “Умей да носиш кръста си и вярвай." Вярвам в доброто и в силата на промяната и в различността на всеки един от нас. Също вярвам и в бъдещето", казва комикът. Васил е религиозен човек, който не може да назове религията с едно име: “Вярвам в сила, която обединява всички религии. Не мога да я назова, но за мен
всички религии отговарят на едно и също нещо,
което ще ни направи по-добри. Християнин съм, наскоро кръстих и дъщеря си.” Ежедневно му се налага да влиза в няколко роли и трудно излиза от тях.
“От толкова много образи съм развил лека форма на шизофрения. Понякога актьорите оставаме по-дълго в някои образи, отколкото трябва. Миналата година репетирах 4 месеца за постановката "Полет над кукувиче гнездо", където героят ми беше най-лудият от всички. Преди премиерата бях на ръба. По сценарий имах характерни клатещи се движения и ги правех навсякъде, дори вкъщи. Професията ни е опасна в това отношение, особено ако играеш персонаж с психическо отклонение. Необходимо е да влезеш в образа на 100%, иначе оставаш някак си извън нещата. Много колеги са техничари, които само илюстрират какво се случва с героя им, но при мен не е така. Не мога да изградя образ, ако не вникна в него”, разказва Радко от “Столичани в повече”. Актьорът
не може да се оплаче
от липса на работа,
но признава, че въпреки това заплащането, което получава от Народния театър, не е достатъчно.
"Работил съм в радио, кино, телевизия, театър, и въпреки това не мода да осигуря финансово семейството ми, както бих искал. Не мога да си позволя да изпълня мечтата си за 6 деца и огромна къща. Работя в Народния театър, това е най-страхотното място, на което мога да бъда, но в същия момент ми плащат само 400 лв. заплата. Държавата е определила труда ми за 400 лв. В същия момент познавам чистачки в държавни предприятия, които получават по 600 лв. Пълно безумие е да работя постоянно и да не ми стигат парите. А не съм човек, който харчи безразборно", разочарован е Васил.
В новия сезон на сериала "Столичани в повече" героят на Васил Радко разбира, че Йовка е бременна, и реагира доста безразлично на новината. Самият Васил казва, че двамата се разминават много като личности.
"За киното е важно актьорът да не театралничи и да не бъде обран. Това е причината да реагирам така. И Радко е много тъп. Трябва му време да асимилира и да обмисли нещата. Изиграх го по-кинаджийски и в контекст на IQ-то на моя герой. Не съм непукист. Когато се роди дъщеря ми, вдигнах такъв купон, че 100 човека още разказват за него. Поводът беше велик и 3 дни празнувахме. Много преди сериала съм си мислел как ще реагирам, ако ми се наложи да го изиграя в кино. Исках да е нещо абсурдно. Например, ако тя ми каже: "Бременна съм", аз ще й кажа: "Ми аз обичам череши."
С жена ми искаме да имаме второ дете,
но новината няма да бъде изненада за мен, защото ще го планираме. Определено ще вдигна втори купон", разказва комикът. Голямата изненада в живота му настъпва, когато се влюбва в жена си в тоалетна.
"На времето работих в една телевизия. Правихме предаване с балет. И когато тези страхотно изглеждащи гимнастички дойдоха, режисьорът ни събра и каза: "Забранявам да имате връзки с балета. А ти, Василе, внимавай най-много." И аз се съгласих. Малко по-късно отидохме с приятели в служебното кафе да гледаме мач и да пием бира.
 Изпих 2-3 бири и отидох до тоалетната. Излезе едно момиче и започна да си мие ръцете. Разминахме се и нищо не си казахме. След 15 минути изпих още 2 бири и пак се запътих към тоалетната. Влизам и пак виждам същото момиче, което си мие ръцете. Изгледах я многозначително, но тя ме поизбута и си излезе. След още алкохол за 3-ти път отивам и тя отново беше там и си миеше ръцете. Вече бях леко развеселен от алкохола и й казах: "Госпожице, един ден като се оженим, ще ви направя голяма зелена баня с 2 мивки, за да си миете ръцете по цял ден". Тя ме изгледа и ми каза: "Ти луд ли си" и си продължи.
Само след 3 месеца беше моя
И след още няколко месеца се оженихме. Направих й зелена баня, а тя продължава да си мие ръцете често, а аз за щастие намалих бирата", спомня си с усмивка актьорът. Васил признава, че е романтичен, но не си пада по клишетата. И предложението му за брак се различава тотално от обикновените ритуали, които правят повечето мъже.
“Предложих  на италиански. Тя е живяла в Италия 3 години, а аз много харесвам страната и езика. Дълго време й пишех любовни послания на този език. Един ден научих стихотворение на италиански. Бяхме в Южния парк, валеше дъжд, изрецитирах си стихотворението и й предложих да се ожени за мен. Тогава решихме, че тя ще ме нарича аморе (любов), а аз нея соле (слънце). Но след 6 години тя от соле стана сола, а аз от аморе станах Васо. Горе-долу в това се превръща любовта. Както казва Иван Радоев-баща: "Любовта е новогодишна нощ, очакване, трепети, шампанско, а на сутринта умора и безразличие". Старая се да поддържам любовта си.
При нас любовта
винаги ще я има,
защото дъщеря ни се казва Любов", разказва Драганов. Хората са свикнали да го виждат само в комедийния му образ, но Васил се е изявявал и в ролята на гангстер в италиански филм.
"Много исках да вляза в ролята на гангстер и през 2009 г. ходих в Италия и участвах в 4-ти сезон на филма "Дело по съвест" на Луиджи Перели, който е режисьорът на филма "Октопод". Там играя лошо момче и се надявам да имам още предизвикателства в тази посока. Често влизаш в някакъв коловоз и режисьорите започват да те ползват за подобни роли, както стана и със Радко в "Столичани в повече". Във филма "Мисия Лондон" играх леко тъпичък стажант и шегата е, че подобен образ развивам и в сериала", разказва Драганов. Той влиза с лекота в образа на Радко и се забавлява много с "глуповатия" си герой.
"Чувствам се добре в неговата кожа. Образът на малкия човек го развивам от известно време и изобщо не представлява трудност за мен да го пресъздам. Но в театъра е друго. Там за мен е голямото предизвикателство и си поставям по-големи изисквания.
Винаги играя
по-малки ролички
В киното нещата ми се случват по-лесно. При актьорите трябва да е различно присъствието в киното, театъра и телевизията. Много колеги не осъзнават, че дори не трябва да дишат еднакво на отделните фронтове. Присъстват еднакво навсякъде и това им създава грижи. Изискват се различни неща и човек трябва да умее да превключва. Понаучих се вече да го правя. Един от големите класици в театъра Станиславски ни учи, че
има малък и голям
кръг на внимание
В киното човек трябва да е събран и капсулиран в себе си, докато в театъра трябва тотално да се отвориш. Скоро Мариус Куркински ми каза: "Длъжен си да играеш и за последния ред в театъра." Телевизията е място, където трябва да си останеш в твоя си образ, но да се отвориш достатъчно, за да го предадеш на милиони хора", съветва артистът. В реалния живот Васко се определя като човек, с който е трудно да се живее. "В живота играя веселият човек, макар да не съм. Жена ми не би казала, че съм най-щастливият и весел човек.
Актьорите сме трудни хора за живеене
Като малките деца сме. Развиваме егоцентризъм и постоянно имаме нуждата някой да ни погали и да каже колко сме велики. Длъжни сме да се обичаме и да се харесваме. Някои прекаляват с това, други са по-самокритични. Ясната самооценка е важна. Човек трябва да си даде сметка къде се намира, но и да лети в облаците от време на време", разказва актьорът. Неразделно с успехите му на сцената и снимачната площадка вървят и гафовете.
“В скеча на Сашето и Ванката в “Комиците” не успях да направя една пауза. Излязох на сцената, казах си текста, но не направих нужното, за да се включи и Ненчо.
Любо Нейков излезе от образ и помоли да снимаме наново
и ми показа къде точно трябва да спра. И при второто излизане пак същата грешка. Любо започна много да се дразни. Публиката се превиваше от смях след всяко мое излизане. Така 9 пъти излизах на сцената, а накрая Ненчо се разплака от смях и заради него не можехме да продължим. Любо Нейков беше бесен и ми каза: “Падни за 10 лицеви опори.” Доста ме поизмъчи и чак на 10-ия път успях да си кажа нещата", спомня си през смях Васко.