Тази нощ сънувах атомния взрив.

Беше едно от най-красивите неща, които съм виждала някога изобщо,

беше нощ и гледах нагоре, първо си помислих, че виждам падаща звезда и си пожелах да няма война, но после осъзнах, че не е една, а хиляди, милиони, милиарди падащи звезди, нанизани като гирлянди в някакво студено, диамантено сияние, като бижута, които не падаха към нас, а се стичаха разтопени по небето, по целия му овал и после го разкъсаха.

Беше толкова тихо. Въздухът беше чист, казах си е какво, поне не мирише на нищо. После всичко се изпълни с прах, лек но лепкав. Не се изплаших, защото как да се изплашиш от красотата. Толкова космическа и ултимативна. Само времето спря, защото всичко стана относително и време вече не ни беше нужно…

От фейсбук