Започва последната предизборна седмица, която бих определил като „страстната“. Защото с най-голяма страст ще ни заливат с предизборни обещания, с най-острите атаки към политическите опоненти и с най-мрачните заплахи за нашето бъдеще, ако не изберем съответните кандидат-спасители. И още защото на старобългарски и оттам на църковнославянски „страст“ означава „страдание“. А тая предизборна кампания си е жива мъка.

И всичко щеше да си върви по обичайните кални предизборни коловози, ако геополитическата обстановка не се бе променила коренно с агресията на Русия в Украйна и съвсем предизборно – с обявената мобилизация от Путин. Тя поставя изборите у нас в силно променена среда.

На първо място мобилизацията и провежданите референдуми в 4 украински области за присъединяването им към Русия предизвика основните участници в изборите да заемат по-ясни и категорични позиции. Избирателите искат ясни отговори и партиите са длъжни да им ги дадат. В този смисъл от БСП очаквано препотвърдиха, че са против санкциите на ЕС спрямо Москва, против предоставяне на оръжие за Украйна и си заровиха главата в пясъка за референдумите.

Точно на обратното становище са „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Но тъй като и трите политически сили декларираха готовност да управляват заедно, ще трябва да се правят тежки компромиси, за да се постигне разбирателство. Хубавото в случая е, че открито заявиха намеренията си и гласоподавателят може да прецени дали приема подобна коалиция, или не.

Другата съществена промяна, която насред кампанията предизвика мобилизацията на Путин, е степента на необходимост да има действащ парламент и редовно правителство. Докато в началото на кампанията се чуваха гласове, че компромиси няма да се правят и какво пък, ако се наложи отиваме на нови предсрочни избори, то сега тези гласове позаглъхнаха. Разбира се седмица преди вота за пред електората лидерите продължават да чертаят дебели червени линии, които обаче могат съвсем да изтънеят след 2 октомври. В този смисъл наред със заклинанията „с тези никога“ от речника на политиците съвсем изчезна опцията за нови предсрочни избори през февруари, примерно.

В случая безусловната необходимост да се състави правителство се налага още повече, защото геополитическият фактор – войната на Русия, се съчетава с вътрешнополитическия. Ние не можем да я караме вечно на служебни правителства и най-важното без парламент, когато агресията край границата ни се увеличава и за първи път от края на Студената война се чуват заплахи за използване на ядрено оръжие. Най-малкото, защото ще влезем в тежка зима с няколко кризи и без държавен бюджет – това е равносилно на самоубийство.

Изобщо, работата е както е казал Вуте: „Не знам как е, но и така не е.“ И аз не знам, но е неоспорим факт, че никога досега в годините след 10 ноември не е имало предизборна кампания в условията на толкова много външни и вътрешни кризи.

От ГЕРБ също отчитат кризисната външно- и вътрешнополитическа обстановка, която има потенциала да се задълбочи. Според Томислав Дончев пред „120 минути“ от партията ще направят всичко възможно, дори до границата на самосъхранението да направят правителство. Всякакви варианти са възможни, казва Дончев, включително екип и състав на МС с управленска програма, за които да се търси подкрепа. Но много по-добър вариант е, казва зам.-председателят на ГЕРБ, на база преговори да се намери адекватна парламентарна конфигурация, която да осигурява трайна подкрепа за едно правителство.

Така от думите му се разбира, че ГЕРБ не затварят плътно всички врати и ако спечелят изборите /което за момента изглежда най-вероятно/ ще търсят подкрепа от всички парламентарно представени партии.

Вярно е, че към днешна дата позициите на основните партии, от които се очаква да поемат отговорността на кризисното управление изглеждат непримирими. Но тъй като нови предсрочни избори все повече стават вариант-табу за тях, прогнозирам тежки и дълги преговори, било публични и открити, било тайни и неформални, докато над Народното събрание символично казано не се извие бял дим: „Постигнахме компромис“. Което си е първа стъпка към възкресението от кризите.