Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Украйна настоява ООН да гласува руско обезщетение за войната

Украйна се опитва да убеди своите западни съюзници и Общото събрание на ООН да подкрепят предложението й за мирно споразумение с Москва, което да включва многомилиардни репарации от Русия, пише "Гардиън".

Предвижда се това да стане, отчасти чрез използване на конфискувани руски държавни и олигархически активи. За целта Киев иска Общото събрание на ООН да приеме резолюция, която да стане основа за създаването на

международен механизъм

за обезщетение, който може да доведе до изземването на руски средства в чужбина в размер до 300 млрд. долара.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски поиска такава компенсация като форма на военни репарации още на 3 март 2022 г. В тази връзка през юни Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че Вашингтон и неговите съюзници са замразили 30 млрд. долара на руския елит и още 300 млрд. долара активи на руската централна банка, държани в чужбина.

Заместник-министърът на правосъдието на Украйна Ирина Мудра беше в Лондон миналата седмица, за да обсъди въпроса с Форин офис, след като лобира пред Съвета на министрите на Съвета на Европа в Страсбург заедно с Олена Зеленска, съпругата на украинския президент Володимир Зеленски.

Бившият банкер Мудра беше начело на подробните правни и

политически дискусии

относно репарациите, като водеше разговори в Германия, Париж и Брюксел и с помощник-министъра на финансите на САЩ Елизабет Розенберг. В края на последната среща в Страсбург министрите от Съвета на Европа подкрепиха принципа на репарациите, но излязоха с хладно изявление относно конкретните предложения на Украйна, заявявайки, че "отбелязват с интерес украинските предложения за създаване на всеобхватен международен механизъм за обезщетения, включително като първа стъпка международен регистър на щетите". В същото време министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън каза, че според действащото законодателство на САЩ репарациите биха били незаконни.

Но Украйна става все по-непримирима в позицията си, че всяка дефиниция на военна победа трябва да включва руско съгласие за репарации. Въпросът за тях е отделен от установяването на правен механизъм, който да държи руските лидери отговорни за военни престъпления.

Но има и сериозни опасения такъв прецедент да доведе до проблеми с правата на собственост изобщо. Твърди се, че ако активите на руската централна банка бъдат присвоени, вместо просто да бъдат замразени, всички западни активи, държани в чужбина, също могат

да станат плячка

за изземване

А съгласно доктрината за държавен имунитет държавната собственост в чужбина е защитена - принцип, одобрен от ООН през 2011 г.

През май съвместно с юридическия факултет на Колумбийския университет Украйна създаде проект за международни искове и обезщетения, включващ британския адвокат Алисън Макдоналд, бившия правен съветник на Държавния департамент Джеръми Шарп и двама професори от Колумбийския университет - Лори Дамрош и Патрик Пиърсол.

Те твърдят, че има

исторически прецеденти

за изземване на руски държавни активи, посочвайки искове за обезщетение, предявени срещу Ирак след нахлуването в Кувейт, и неотдавнашното изземване от САЩ на активи на афганистанската централна банка.

Всъщност да накараш една страна да плати обезщетение за война е практика с дълга история - още Рим налага репарации на Картаген след Пуническите войни. В по-ново време такива плаща Франция след разгрома на Наполеон при Ватерло.

Но истински подем репарациите получават през Първата световна война. Тогава първоначално Русия се съгласява да плаща на Централните сили с договора от Брест - Литовск. Накрая победена Германия се съгласява да плати репарации от

132 млрд. златни марки на Антантата

с договора от Версай, които след това са отменени през 1932 г., когато е издължена само част от сумата. Останалите задължения са ревизирани от Споразумението за германските външни дългове през 1953 г. Последната вноска от тези изплащания на дълга е платена на 3 октомври 2010 г. След Ньойския договор една от най-тежко пострадалите страни е България, която е принудена да изплаща репарации от 2,25 млрд. златни франка на Антантата.

След Втората световна война Германия трябва да плати на съюзниците 23 млрд. долара главно в машини и производствени предприятия. Демонтажът на запад спира през 1950 г., а този към Съветския съюз - през 1953 г. Репарации плащат и всички германски съюзници през войната.

Интересен е случаят с Австрия, която след аншлуса губи правото си да действа съгласно международното право. В договора с нея от 1955 г. не се изискват никакви репарации, "които произтичат от съществуването на състояние на война в Европа след 1 септември 1939 г.". Но съгласно протокола от Потсдамската конференция съюзниците могат да се разпореждат с германските активи, намиращи се на нейна територия. Трите западни сили се отказват от тези си права, но не и Съветският съюз.