Полша трябва да поиска репарации за щетите, причинени по време на Втората световна война, не само от Германия, но и от Русия. Това заяви президентът на Полша Анджей Дуда, съобщава полският седмичник Wprost.

"Германия започна Втората световна война и нападна Полша. Русия по-късно се присъедини към тази война, така че мисля, че трябва да поискаме репарации и от Русия. Не виждам причина защо не трябва да го постигнем", каза Дуда и добави, че "трябва да говорим сериозно за репарациите".

Едва ли случайно изказването беше направено в навечерието на годишнината от

нахлуването на съветската армия

на 17 септември 1939 г. съгласно договора Молотов - Рибентроп между Съветския съюз и Третия райх.

На 16 септември председателят на Държавната дума на Русия Вячеслав Володин отговори на исканията на Полша за репарации от Втората световна война с официална телеграма. В нея се казва:

"Освобождаването на света от нацизма дойде на висока цена за съветския народ – 27 млн. загинали. Днес Полша съществува като държава само благодарение на нашата страна. Поляците заедно с руснаците, украинците и беларусите бяха унищожавани в концентрационни лагери и използвани за тежък труд. През януари 1945 г. жителите на Варшава посрещнаха съветските войски с цветя и сълзи на очи. Нашите хора, гладуващи, изпратиха храна в помощ на Полша. Това е нашата история и тя не може да бъде отменена".

В отговора на Кремъл се чу и заплашителна нотка: "Изявлението на президента на Полша

реабилитира фашизма

и оскърбява паметта на нашите деди и прадеди, дали живота си за свободата и независимостта на полския народ. Руското законодателство предвижда наказателна отговорност за подобни изявления. Редно е надзорните органи да разгледат изявлението на Анджей Дуда и да предприемат съответните мерки, за да го подведат под наказателна отговорност".

"Ако говорим за уреждане на оплаквания и щети от войната, трябва да говорим за онези, които доведоха до избухването на Втората световна война, а именно за фашистка Германия и комунистическия Съветски съюз", каза по този повод Борис Будка, ръководител на парламентарната група на центристката Гражданска коалиция (КО).

В резултат на съветската окупация са убити десетки хиляди полски граждани, включително 22 000 военни офицери по време на клането в Катин, докато стотици хиляди са депортирани в Сибир.

Резолюцията на KO, чийто текст е публикуван от Dziennik Gazeta Prawna, призовава Германия и Русия "недвусмислено да поемат политическа, историческа, правна и финансова отговорност за последиците от отприщването на Втората световна война от Третия райх и СССР".

В нея се отбелязва, че "тогавашните съюзници Германия и СССР" са извършили "окупация,

систематичен геноцид

и масови депортации на полски граждани", включително "клането в Катин, което има характер на геноцид, а Полша никога не е получила обезщетение за огромните щети, причинени на полските граждани от Третия райх и СССР".

Съгласно официалния руски исторически разказ, пропагандиран от Владимир Путин, Съветският съюз не е нахлул в Полша през 1939 г. Руските държавни структури също се стремят да отричат или омаловажават съветските престъпления срещу поляците като масовите разстрели в Катин.

А още в началото на септември стана ясно, че Полша официално ще поиска репарации от Германия за Втората световна война. Става дума за обезщетение в огромен размер - 1,3 трилиона долара.

В отговор германският канцлер Олаф Шолц повтори дългогодишната позиция на Берлин, че

въпросът с репарациите

е законно уреден отдавна, като Полша се е отказала от правото си на обезщетение през 50-те години на миналия век и следващите правителства са потвърдили това решение.

Германия твърди, че е била изплатена компенсация на народите от Източния блок в годините след войната, докато териториите, които Полша е загубила на изток при преначертаването на границите, са били компенсирани с някои от предвоенните земи на Германия и с това Берлин смята въпроса за приключен.

Въпреки че има мащабна сухопътна война, която бушува до границата, управляващата полска партия "Право и справедливост" реши, че сега е подходящ момент да съживи стария от десетилетия въпрос за германските военни репарации. Откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, Полша получава ежедневни

заплахи от руски пропагандисти,

че тя ще бъде следващата.

През последните няколко години полското правителство прие няколко противоречиви закона, които предизвикаха критики от международната общност. Някои от тези закони включват възпрепятстване на еврейските семейства да се опитват да си върнат собственост, конфискувана по време на Холокоста, и забрана на споменаването на всякакво полско участие в Холокоста.

Затова някои наблюдатели смятат, че полското правителство може да повдига въпроса за репарациите, за да печели дивиденти за вътрешнополитическите си цели, тъй като страната ще проведе избори следващата година.

Откъде идва проблемът? След Втората световна война съюзниците решават, че пострадалите страни ще получат материални, а не финансови репарации. Германските фабрики ще бъдат демонтирани и преместени и по този начин работата, извършена от германците, ще бъде от полза за засегнатите държави, които са разделени на "западна маса" от 18 държави и "източна маса", включваща Съветския съюз и Полша. Източната маса взема своя дял главно от съветската окупационна зона в Източна Германия.

Полша е

трябвало да получи 15% от този дял

и на 16 август 1945 г. правителствата във Варшава и Москва подписват споразумение за регулиране на трансфера на репарациите. Руснаците трябвало да получат до 10 милиарда долара (по цени от 1938 г.), но историците изчисляват, че в крайна сметка са отнели 3-4 милиарда долара – около една трета от потенциалното производство на Източна Германия. По това време СССР също вече демонтира и разграбва активи, които са били заделени за Полша съгласно Потсдамското споразумение.

След това Кремъл налага сурово условие на поляците: за да получи полагащия се дял от германските репарации, Полша ще трябва да произвежда и да изнася своите въглища за Съветския съюз на

изключително

ниска цена

В крайна сметка това споразумение се оказва по-скъпо от репарациите, които постъпват. Така през 1957 г. Полша се съгласява да се откаже от събирането на каквито и да е допълнителни репарации в замяна на прекратяване на пагубния износ. Разпределението на германските репарации за Полша е измама. От 3 милиарда долара, събрани от СССР под формата на фабрики, кораби, коли и подвижен състав, Полша получава само 225 милиона долара (7,5%).

След това, през декември 1970 г., Полша потвърждава отново отказа си от искове за репарации съгласно ново споразумение със Западна Германия, което признава полската граница по реките Одер и Нейсе.

Формално погледнато, тогава въпросът за репарациите е приключен. Освен това полската конституция изяснява в член 241, че "международните споразумения, сключени в съответствие с предишния конституционен ред (включително съгласно Конституцията на Народна република Полша от 1952 г.), се третират като ратифицирани международни споразумения с предварително съгласие, изразено в закон". Позовавайки се на същите документи, германското правителство също смята темата за приключена.

От друга страна, трябва да се признае, че икономическият успех на Полша през последните три десетилетия не би бил възможен без Германия, която беше и най-ентусиазираният защитник на присъединяването на Полша към Европейския съюз и НАТО. Този взаимноизгоден обмен насърчи духа на помирение и добронамереност между двете страни. На този фон исканията на Качински за репарации предизвикаха яростна критика.

На 14 септември Сеймът прие резолюция, подписана дори от повечето опозиционни депутати, призовавайки Германия да плати компенсации. Но има две основни разлики.

Първо, не се говори за репарации, а за

обезщетение

за загубите.

Второ, резолюцията беше подкрепена от опозицията, включително либералната Гражданска платформа на Доналд Туск и левицата, водена от Адриан Зандберг.

Социологическите проучвания сочат, че мненията в Полша са разделени по партийна линия: онези, които подкрепят исканията, са предимно евроскептични, докато онези, които са против, се състоят предимно от привърженици на проевропейската опозиция, водена от бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск.

Туск отхвърли стремежа за репарации, като каза, че "всеки би искал Полша да получи повече пари по различни причини", но че е “загрижен за перспективата” за повторно отваряне на исторически рани.

Туск описва твърденията като "нереалистична история", разказана от правителството, за да отвлече вниманието на хората от нарастващата икономическа криза с наближаването на общите избори в Полша догодина.