Министърът председателства първото заседание на Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм за върховенство на правото

Днес бе конституиран Съветът, както и Граждански съвет към него във връзка с влязлото в сила на 9.08.2022 г. постановление на правителството. С него се изменя и допълва постановление от 2019 г. на Министерския съвет за създаване на такъв орган,

който поради различни причини не е конституиран до сега, уточни министър Зарков.

„Идеята за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет към него е да се организира вътрешен мониторинг на областите, които бяха и продължават да са под наблюдението на Европейската комисия (ЕК) по два механизма. Единият е мониторингът само върху България и Румъния, който не е отменен, и другият е новият хоризонтален механизъм за годишна оценка на върховенството на правото върху всички членки на ЕС“, каза министър Зарков в началото на заседанието. Той допълни, че целта е тези две области да са под вътрешно наблюдение, така че да не допуска отстъпление и да се продължават усилията в зададените и приети от страната ни насоки.

„Важно е Съветът да започне активно да работи. Служебното правителство счита, че мониторинговият механизъм върху България е изчерпан и не бива да продължава да служи като неформален аргумент срещу по-дълбоката интеграция на България в ЕС“, заяви Зарков.

По думите му работата на Съвета би била много полезна за постигането на националните цели за върховенство на правото и качествена реформа в правораздаването и правосъдието, по-дълбока и по-качествена интеграция на страната ни в ЕС.

По време на днешното заседание бе обсъден подход за действие, касаещ изпълнението на отправените от ЕК препоръки с третия годишен Доклад относно върховенството на правото в Европейския съюз за 2022 г.

Сформирана бе и работна група, която да изработи Вътрешни правила за дейността на Съвета и на Гражданския съвет към него.

Членове на новият орган са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, главният инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите, министърът на културата и главният секретар на Министерския съвет.