Разликите с Гърция и Португалия са драстични - 1,8 до 2,5 пъти в тяхна полза - и те не са се формирали в годините след 1989 г.

Къде се е намирала страната ни през 1919 г. и колко по-високо е трябвало да “скача”, за да се изравни със своите съседи

Камен Невенкин е независим изследовател, посветил над 20 години от живота си на военната история и на Втората световна война. Той е най-издаваният български автор по тази тема в чужбина и пише предимно на английски език.

През 2020 година с книгата си "Крепостта Будапеща. Обсадата на унгарската столица" Невенкин спечели голямата награда на сайта за книги за военна история – "Стоунбукс", в конкуренция с над 20 000 заглавия. Контактува с военни експерти от цял свят.

По доста любопитен начин се е развивала и икономиката на довоенна България. Тя стартира през 1919 г. буквално от дъното, при това е допълнително натоварена от голям брой бежанци от загубените територии,

жестоките последствия

от войната

(репарации към съседите, сираци, вдовици, инвалиди) и атмосфера на всеобщо униние. Постепенно България се издига от пепелта на поражението и буквално възкръсва като феникс. Голяма роля за това играе българската провинция - именно селскостопанската продукция е основно перо в нашия износ през 20-те и 30-те. Също така добро развитие получава и съпътстващата я лека промишленост. Освен това в някои предприятия се сглобяват дори екзотично звучащи днес изделия като радиоапарати, велосипеди и даже кораби и самолети.

Своята реална икономическа трансформация България започва някъде около 1935 г., когато делът на селскостопанската продукция като източник на приходи в националното стопанско портфолио постепенно бива изместван от по-високотехнологичния промишлен сектор.

Това се случва поради няколко причини - Голямата депресия, разтърсила целия свят, е отшумяла, българското правителство поставя началото на една изключително умна, практична и едновременно с това смела финансова политика, увеличава се броят на високообразованите хора (особено тези, завършили в чужбина), които дават тласък на много нови начинания, развитието на промишлеността хем генерира повече печалби, хем довежда до преливане на работна ръка от селата към градовете, появява се икономически

активна

средна класа

и се форсират стопанските връзки с нацистка Германия, на която дължим около две трети от външнотърговския ни оборот. Започва цяло десетилетие на устойчив икономически ръст, който не спира дори през войната и е терминиран едва с навлизането на съветските войски у нас през септември 1944 г. И въпреки впечатляващия растеж България

не успява да

скъси изоставането

си спрямо централноевропейските страни и разликата с тях започва дори да се увеличава, защото те се развиват с още по-бурни темпове.

Основното мерило за стопанското развитие на дадена държава е т.нар. брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Няма абсолютно точни данни за този показател, които да обхващат всички държави за дадения период поради трудности с изравняването на паричните единици. използвани от тях тогава. Затова различни изследователи правят свои собствени анализи, които често си противоречат.

И все пак, ако изчетем внимателно всеки от тях, можем да направим някои що-годе разумни изводи за мястото на България в икономическата класация на довоенна Европа.

По всичко личи, че нашият БВП е бил горе долу като този на съседите ни, както и на Португалия. От друга страна, изоставането от подобни по размер държави на север и северозапад от нас като Финландия, Полша, Чехословакия, Унгария, Ирландия е било от два до четири пъти. Но в този случай би трябвало да се отчита и къде точно се е намирала България през 1919 г. и колко по-високо е трябвало да "скача, за да се изравни (и даже да надмине) своите съседи. Категорично е доказано, че към 1939 г.

България е имала най-висок годишен стопански ръст

в цяла Югоизточна Европа и е била на път да се превърне в регионален икономически лидер. В момента, за съжаление, разликите с невкусилите "благата" на социализма Гърция и Португалия по основен показател като БВП са драстични - 1,8 до 2,5 пъти в тяхна полза - и тя в никакъв случай не се е формирала в годините след 1989-а.