Донорите и официалните кредитори най-после дадоха ход на сделката по гръцкия дълг. На продължилото 13 часа заседание в понеделник министрите на финансите от еврозоната заедно с ръководителите на МВФ и Европейската централна банка (ЕЦБ) уточниха последните детайли, които отварят пътя за споразумение с частните кредитори. Заседанието не поднесе съществени изненади, но създаде единна нова европейска действителност.
Очакванията, че ЕЦБ и другите централни банки ще отпишат част от гръцкия дълг, дори без да се стига до загуба, не се оправдаха. Така преговорите по запълване на дупката, част от която се дължи на влошените гръцки показатели през последните три месеца, накара министрите да осъмнат. Точно преди разсъмване те успяха да намерят допълнителни източници за намаляване на дълга до 120,5% от БВП към 2020 г. Но по-важен е създаденият прецедент. В еврозоната вече е важно не само кой издава дълга, но и кой го държи, т.е. в допълнение на силни и слаби длъжници вече имаме и силни, и слаби кредитори. Това ще подейства силно деморализиращо, защото срещу частните кредитори се изправя един клуб на имунизирани от евентуални загуби,
получаващи висока доходност, без да споделят риска с останалите
Създаването на такъв прецедент допълнително ще ерозира доверието в дълговете на еврозоната. Достатъчно е да споменем до какво доведе натискът върху частните кредитори "доброволно" да отпишат част от вземанията си. Сега се оказва, че те трябва да се откажат от още повече, за да се компенсира неучастието на имунизираните. Отсега нататък частните кредитори ще трябва още по-внимателно да следят каква част от даден дълг се държи от ЕЦБ и другите централни банки, за да го калкулират в риска.
В крайна сметка формирането и разпределението на печалби от централните банки и използването на същите средства от държавите за спасяване на даден длъжник е само преливане от пусто в празно. Но това се дължи на разминаването в квотите на отделните държави в ЕЦБ (осигуряващи дял от печалбата) и инвестициите и ангажиментите на тези държави в спасителните фондове.
Надеждността на прогнозите, на които
се базираха решенията,
Гърция има най-трудно прогнозируемата траектория на развитие в еврозоната. През 2010, последната година, за която има пълни данни, гръцкият дълг възлиза на 145% от БВП. През 2009 г. МВФ прогнозираше дълга на 116% от БВП за 2010. По-раншната прогноза на фонда от 2005 го оценяше под 100% през 2010.
Трябва да се има предвид, че тези неточни прогнози са правени в едни относително спокойни периоди за гръцката икономика и общество. В сегашните условия всяка прогноза е още по-несигурна. Най-важната прогноза е за нивото на първичния бюджетен дефицит, откъдето се очакват средствата за погасяване на дълга.
Очакванията са гръцкият бюджет да се балансира
през следващата година и впоследствие да генерира първичен излишък над 2,5%. Темповете на икономически растеж продължават да падат от -5% през третото тримесечие на миналата година (на годишна база) на -7% през четвъртото, и да се прогнозира кога ще има бюджетен излишък, първо трябва да се знае кога ще се обърне трендът на растежа.
Растежът на гръцката икономика и нивото на дефицита зависи не само от провеждането на предначертаните реформи и мероприятия, като приватизацията например. Съществен фактор е и външната среда в еврозоната и ЕС, както и състоянието на световната икономика и финанси. При положение че водещи икономики в света години наред не могат да достигнат предкризисното си равнище, въпреки комплексната антикризисна политика, то да се очаква, че Гърция ще генерира излишък за погасяване на дълга след две-три години, е в рамките на ненаучната фантастика. А помощта, договорена за редуциране на заемите й, е с хоризонт до 2014 г.
Твърде смела е и прогнозата 95% от частните кредитори доброволно да се съгласят да отпишат 53% от дълга. Скоро ще разберем техният брой и това мигновено ще се отрази на разчетите, защото неучастието на 5% от кредиторите води до увеличаване на дълга с 2% спрямо БВП. Това ще бъде
първият ключов тест
за достоверността на прогнозните показатели
по сделката
През миналото лято около 70% от кредиторите "пожелаха" да опростят едва 21% от дълга. Как се е формирало очакването да имаме 95% желаещи да опростят 53%, остава загадка. Всъщност от Гърция може да се очаква да направи законодателни промени по дълга, с които да принуди нежелаещите да се присъединят към останалите. Това ще е следващият нов прецедент в еврозоната, който допълнително ще ерозира доверието в суверенните дългове и ще даде пряко отражение върху другите страни със затруднения. Както стана дума, печалбата от този ход ще бъде скромна - облекчаване на дълга едва със 7-8% спрямо БВП, но цената спрямо дълговете на останалите страни ще бъде неизмерима.
Ако това е най-добрата възможна сделка в момента, тогава каква ли ще бъде евентуално следващата?
След преструктурирането на дълга новите гръцки дългови книжа ще бъдат издадени не по гръцкото, а по английското законодателство. Това ще лиши страната от всякаква възможност за бъдещо опрощаване на дълга или превалутирането му в драхми. Възможностите за маневриране ще станат крайно ограничени. Може би това са имали предвид някои европейски политици, които настояват, че Гърция е изолиран случай. Дали връзването на длъжника в усмирителна риза и принудата да извърши дълъг списък от непопулярни реформи е печелившата формула за еврозоната и ЕС, ще покаже близкото бъдеще.