Голям мъж.

Изключителен политик.

Заедно с Рейгън, Тачър, Хавел и Валенса, той беше част от онова велико поколение политици, което промени света.

Той беше лидерът, който се изправи срещу зловещата машина на империята на злото, смачкала милиони човешки съдби.

Той върна достойнството на унизения човек.

Той даде възможността на робите да станат отново свободни (някои отказаха и предпочетоха веригата и сигурната паница с помия).

Той освободи думите.

Днешните политици не се вълнуват от такива неща.

Те не говорят за цената на достойнството, а за цената на газа.

Те не говорят за свобода, а за тръби и танкери.

Затова са еднодневни пеперуди, които се въртят около привлекателната лампа на парите и изгарят от светлината ѝ.

Михаил Горбачов си отиде, но примерът му остава.

Светъл път, г-н Горбачов.

*От фейсбук