Вчера в Комисията по образование и наука в Народното събрание се обсъждаха промените в Закона за предучилищното и училищното образование. Централно място в дебата отново заемаше предметът за добродетели и религия. Аз подкрепям изучаването на този предмет. Мнението ми е, че съзнателно насажданият атеизъм по времето на комунизма изкриви обществото ни до такава степен, че все още зрелите хора, които са живели основния си съзнателен живот тогава, изпитват последиците. Баба ми ме кръсти, когато бях на 13 години, и на другия ден ме викаха при директора. Да ми обяснят, че тези неща не са хубави. Естествената ми съпротива да се подчинявам сляпо прие тази забрана като магнит да направя точно обратното. Интересът ми към религията и вярата ми станаха по-силни. Повечето хора, които днес спорят, имат твърде повърхностни представи по темата. Представят религията като нещо остаряло – да се отрича с този аргумент е все едно да отричаш нуждата да учиш за Аристотел просто защото е стар. Религията е опит на човечеството да даде смисъл на страданието, на любовта, на смъртта. Да се отрече това е като да отречем нуждата от изкуство или музика – не е рационално. Изграждането на мнение за религията само защото някои нейни представители се отклоняват от своя морален път също не може да бъде аргумент. Това, че в Русия се учи религия, е най-глупавият възможен аргумент. При нас религията беше забранена по времето на комунизма. Факт е, че с религията може да се злоупотребява, но не с нейното познание, а с нейното неразбиране и с нейното непознаване. И в крайна сметка всички тези часове в училище не са, за да има повече безпросветни фанатици, а за да има добронамерени и доброжелателни хора. Защото това е най-големият дефицит. Най-много у нас днес липсват именно те.

Обаче, за да съм в час със съвремието, реших да попитам ChatGPT следното:

Можеш ли да ми дадеш отговор защо изучаването на религия би подпомогнало

ученето и на наука и нейното развитие?

Ето и отговора:

Защо изучаването на религия подпомага разбирането и развитието на науката?

Изучаването на религия не противостои на науката – напротив, то може да я обогати по няколко ключови начина:

1. Разширява мирогледа и насърчава критично мислене

Религиозните въпроси за смисъла на живота, сътворението и морала подтикват към рефлексия. Това развива умения за:

- анализ на сложни идеи,

- търсене на смисъл отвъд видимото,

- поставяне на научното знание в по-широк културен и философски контекст.

2. Исторически принос към науката

Някои от великите учени – Галилей, Нютон, Декарт – са били дълбоко религиозни. Монашески ордени и религиозни институции създават първите университети в Европа. Мотивацията им често е била:

Да разкрият божия ред в природата чрез наблюдение и разум."

3. Насърчава етична рамка за научния напредък

Науката дава възможност. Религията – въпроси като „трябва ли?" и „защо?".

Във времена на изкуствен интелект, генно инженерство и климатични предизвикателства, религиозното мислене може:

- да подкрепи развитието на научна етика,

- да задава граници на отговорна употреба на знанието,

- да вдъхнови грижа за общото благо.

4. Учи на смирение и осъзнаване на границите на знанието

Науката борави с доказателства, но не може да обясни всичко – например: съзнанието, смисъла, любовта.

Религията въвежда измерение на духовна скромност, което възпира научния хъбис от самозабрава и насърчава междудисциплинарен диалог.

5. Развива културна грамотност

Много научни, философски и културни термини черпят от религиозната традиция – както в езика (например „прозрение", „просветление"), така и в научните символи. Познаването на религията подпомага:

- разчитането на културни кодове,

- междукултурната комуникация,

- глобалната научна колаборация.

Заключение:

Науката и религията не са врагове. Те са два различни начина на търсене на истина – единият чрез разума и наблюдението, другият чрез вътрешно прозрение и морално осмисляне. Изучаването на религия не пречи на науката – то я прави по-човешка, по-етична и по-дълбока. 

(От фейсбук)