На 19-21 август 1991 г. бе направен опит за преврат срещу държавния глава на СССР Михаил Горбачов. Водачи на заговорниците бяха шефът на КГБ Владимир Крючков, министърът на отбраната Дмитри Язов и още шестима крайни комунисти и ченгета. Те обаче, а това е типично за тях, действат тъпо– създават комитет, обявяват извънредно положение, въвеждат цензура, вкарват войски в Москва. Но Горбачов се оказа непроклонен и не подаде оставка. Два месеца по-рано американското разузнаване е имало информация за готвения преврат и по дипломатически канали е предупредило съветския президент. Но той, сам продукт на комунистическата система, подценява опасността. Вярва на своите "другари”. По-късно в мемоарите си ще нарече превратаджиите „идиоти”, а себе си – „полуидиот”, тъй като е пренебрегнал американската информация. Това е поучително. Никога не трябва да се пренебрегва информацията от американските тайни служби. За да няма после: къде бяхме, защо спахме, какво стана.

Руските граждани застанаха твърдо зад призива на Борис Елцин - президент на Руската федерация, "да дадат достоен отпор на превратаджиите".

Метежът продължи три дни. И след него последваха някои от най-хубавите събития в историята на ХХ век – Комунистическата партия на СССР бе забранена, а съветските републики Украйна, Беларус и Русия подписаха споразумение за разпадането на СССР.

И е факт, че СССР се разпадна и изчезна като държава. Но съветският човек продължи да съществува. Срещаме го и днес, включително и у нас. Нашенци, в чиито кратуни още трещи "залпа на Аврора" два пъти избраха Румен Радев за президент. По същия начин десетилетие по-късно се разпадна и Югославия, и също изчезна от политическата карта на света. Но югославският човек остана и се среща в Сърбия и Северна Македония. Съветският и

югославският човек са сбърканяци. На тях светът продължава да им изглежда крив.

Единствено умните естонци, латвийци и литовци веднага налучкаха верния път. Хванаха веднага бързия евроатлантически влак. Останалите бивши съветски народи още се мъчат. А се мъчат, защото след краткото управление на Борис Елцин, дойде времето на болния от съветизъм Владимир Путин, който мечтае да възстанови или изгради някакъв нов Съветски съюз. И за целта избра пътя на войната. Всъщност, истинският пуч срещу демокрацията в Русия, е не толкова тридневният опит за преврат през август 1991 г., а несменяемото вече две десетилетия управление на Владимир Путин.

В СССР, както и днес в Русия, не познават смяната на властта по демократичен път – с бюлетината. Кокалът на властта се държи до последно, до пълно изкукуригване на "вожда" или до заговора на неговите „верни другари”. Какво ли ще се случи в Русия през някой следващ август? Да не гадаем, защото знаем. От Кремъл се излиза само с краката напред.

Важно е, че през август 1991 г. комунистите сами забиха последния пирон в ковчега на СССР. И колкото и да са ми неприятни, специално за това им дело ги поздравявам: ТОВАРИЩИ, ПОЗДРАВЛЯЮ ВАС С РАСПАДА СОВЕТСКОТО СОЮЗА! С НЕТЕРПЕНИЕ ЖДУ ВАШ СЛЕДУЮЩИЙ ШАГ! И една молба: Руски войници, не стреляйте в майките!

От Фейсбук.