Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Димитър Луджев: САЩ ни предупредиха да вземем мерки да няма преврат и у нас Димитър Луджев, бивш вицепремиер и министър на отбраната

Наредих разузнаването да наблюдава руските дипломати, КГБ все още имаше силни връзки с неосталинистите в БСП

- Г-н Луджев, имаше ли опасност за България, когато през август 1991 г. в Москва беше извършен държавен преврат? Какво предвиждаха докладите на нашите служби?

- Не е възниквала такава опасност. Руският посланик Виктор Шарапов отиде при президента Желю Желев и му каза, че има промяна в държавното ръководство. Помоли България да не бърза с изявления за случващото се. Обясни го като едва ли не законна смяна със съгласието едва ли не на Михаил Горбачов.

Обаче

д-р Желев

после разговаря

с Борис Елцин,

който му каза, че става дума за преврат. Българският президент изрази пълна подкрепа към Елцин и другите, които застанаха срещу метежа. В декларация веднага го обяви за противоконституционен, незаконен, военен пуч, в нарушение на демокрацията.

Ние в правителството също приехме декларация, но по-дипломатична. Осъдихме нарушаването на демократичния ред и конституцията, застанахме зад Горбачов и законното съветско правителство.

Тогава аз извиках шефа на разузнаването ген. Румен Тошков и го помолих да наблюдават дипломатите на СССР и техните кадри. Половината бяха резидентура на КГБ.

- КГБ начело с шефа си Владимир Крючков не беше ли с превратаджиите?

- Владимир Крючков наистина беше с превратаджиите, но явно, че не всички поделения на КГБ са били на страната на преврата. Останали са неутрални в битката. Ген. Тошков ми докладва на другия ден, че не са засекли подозрителни действия. Посланик Шарапов и други руски представители са посетили хора от БСП.

Дипломатът се беше срещнал с Александър Томов, който беше заместник-председател на соцпартията и вицепремиер, и други висши предсатавители, но без Александър Лилов и Андрей Луканов. Имаше информация за телефонен разговор на Луканов с Шарапов, но това не беше потвърдено. Обяснението на Александър Томов беше, че са говорили за смесената българо-съветска комисия, на която той беше съпредседател от наша страна.

- Казахте, че сте възложили на разузнаването да наблюдава съветските дипломати. От какво сте се опасявали?

- В комунистическата партия имаше достатъчно много ретроградни сили. Това си пролича още на следващия ден на заседанието на парламента. БСП не излезе с осъдителна декарация, Луканов говори по-остро, но по-скоро в личен план. Нямаше декларация на ръководството, Лилов се изказа много обтекаемо, в смисъл да се изчака с реакцията, защото липсва информация. Беше известно, че в БСП има много неосталинисти. Червените все още контролираха армията, имаха силни позиции в службите за сигурност.

Вярно е, че малко преди това - на 2 август, сменихме целия Генерален щаб.

На 30 юли аз се върнах от посещение в САЩ, където водих делегация. Там имах среща с министъра на правосъдието и шефовете на техните служби, които ме предупредиха, че в Москва се подготвя нещо и може да се очаква военен преврат.

Посъветваха ме да вземем предохранителни мерки в България. Връзките между българските въоръжени сили със съветските и КГБ не бяха прекъснати. Едно от нещата, които ми докладва ген. Тошков, беше, че разузнаването е открило много интензиви връзки между българския и съветския Генерален щаб. Не знаем какво са си говорили, защото са засечени само радиовълните.

По думите на ген. Тошков не е имало нищо особено като информация.

Що се отнася до БСП, имаше развитие. На 29 август Луканов напусна ръководството на БСП, защото не е заело решителна позиция срещу превратаджиите.

- Бяхте ли подготвили танковата бригада? Какви мерки предприехте?

- Нищо такова нямаше. Президентът говори с началника на Генералния щаб и другите командващи военните сили, но нямаше никакви съмнения.

Само проверихме положението.

Вицепрезидент беше ген. Атанас Семерджиев, който застана твърдо срещу пуча.

- Как разбрахте за пуча?

- Като вицепремиер получавах информация от службите, веднага ми беше съобщено. Всички научихме горе-долу едновременно. БНР предаде декларацията на московските превратаджии.

- С кого се свързахте в Москва?

- С изключение на разговора на Желю Желев с Борис Елцин друг пряк контакт нямахме. Беше и невъзможно. Не знам как изобщо се стигна до това. Случих се в президентството. Изведнъж някой се развика: "Елцин е на телефона". Желев хукна и говориха по т.нар. ВЧ - имаше един високочестотен телефон.

- Имахте ли информация за ядреното куфарче на СССР?

- Не, не сме имали. Толкова бързо се развиха събитията, че не сме си задавали този въпрос. В края на октомври по покана на Борис Елцин президентът Желев посети Москва. Аз също бях в делегацията.

Настаниха ни в резиденцията, където е бил щабът на превратаджиите. Показаха ни дупките по тавана, продупчени с куршуми. Когато противниците на Михаил Горбачов са видели, че губят и войските преминават на страната на Елцин, се напили жестоко и стреляли по тавана. Борис Тодорович като наш домакин ни разказа подробно, а той беше сладкодумен. Както се разбра от думите му, пучистите нито за момент не са имали контрол върху въоръжените сили.

- Можеше ли да се предотврати разпадът на СССР, ако този пуч го нямаше?

- Разпадът щеше да се случи. Един от поводите за преврата беше насрочената сесия на Върховния съвет, на която трябваше да се разгледа въпросът за превръщането на СССР във федерация от независими държави. След пуча - още през лятото Борис Елцин обяви пълна независимост на Руската федерация, която напусна СССР.

Изчакваше се сесията на Върховния съвет. Това беше и куриозът. Сесията мина през септември и на тази основа ни поканиха на посещение. Тогава СССР все още съществуваше формално. Идеята на Горбачов беше да бъде нещо като коалиция, широка федерация по икономически и военни въпроси.

На обяда в чест на нашата делегация Борис Елцин предложи да подпишем междудържавен договор. Желев се стъписа. Каза: "Да, да, ще видим". Елцин се обърна към тогавашния министър на външните работи Козирев и той му обясни, че българският президент няма такива правомощия, че трябва правителството да вземе решение по въпроса.

Беше много деликатен въпрос, защото ставаше дума за сключване на междудържавен договор с една държава, която все още не беше призната - РСФСР. Тогава Борис

Елцин погледна

към мен и аз казах:

“Ще подпишем”

Българският народ така и не го разбра, че България първа в света призна съвременна Русия като държава.

- С кого се свързахте тогава?

- Звъннах на Димитър Попов, Желев също говори с него. Обадих се и на Виктор Вълков (тогава външен министър - бел. ред.) и му казвам: "Викторе, съберете се и вземете решение. Това е уникален случай. България първа да признае руската държава. Нали разбираш за какво става дума?". Той ми отговори: "Изпращам една бланка от Министерството на външните работи, че правителството дава съгласие".

Свика се извънредно заседание на кабинета рано сутринта на другия ден. Всички се съгласиха. Димитър Попов малко се сърдеше, че ставало без него. На обяд в Георгиевската зала подписахме междудържавен договор. Аз сложих параф от наша страна, а от руска - първият заместник министър-председател. Черномирдин беше болен и го нямаше. Зад нас стояха Елцин и д-р Желев. Но в крайна сметка ние признахме първи официално съществуването на днешната руска държава.