Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Днес тя е евангелистки пастор и отказва да промени позициите си за хомосексуалистите 

Маргарет Корт държи рекорда за най-много титли в турнири от “Големия шлем”, но заради противоречивите възгледи медиите рядко споменават името

Маргарет Корт е може би най-яркият пример за доминацията на австралийския тенис през 60-те и 70-те години на XX век. Тогава, около изгряването на т.нар. "Оупън ера", австралийците са нацията, която най-лесно създава шампиони. Изобилието от тенис съоръжения в комбинация с либералното отношение позволява на "кенгурутата" да създадат школа за победители. Рой Емерсън, Род Лейвър, Кен Розуел и Джон Нюкъмб са големите легенди от зората на комерсиализацията на спорта. При жените обаче над всички изпъква едно име – това на Маргарет Корт. Австралийката е

абсолютен рекордьор

по спечелени титли в турнирите от "Големия шлем" и държи редица други рекорди при дамите, но медиите странят от нея. Причината е противоречивият образ, който австралийката си изгражда.

Рекордите й са толкова много, че скоро едва ли ще бъдат подобрени.
Рекордите й са толкова много, че скоро едва ли ще бъдат подобрени.

Маргарет Корт е перфектният играч от своето поколение. От тийнейджърските си години тя мачка почти всеки съперник, който се изправи срещу нея на корта. Печели рекордните 24 титли от "Шлема" в синглите и зашеметяващите 40 в двойките. 11 пъти е на върха на "Аустрелиън Оупън", което също досега е ненадминат рекорд. Към това се добавят по пет купи от "Ю Ес Оупън" и "Ролан Гарос" и три на тревата на "Уимбълдън". През всичките си години на върха тя запазва тихата увереност и целеустременост, характерни за нацията й. Корт е създадена за тенис и от гледна точка на физиката – често казват, че

има ръце, които са

“с 3 инча по-дълги”

от обичайното за жена с нейния ръст. Затова й лепват прякора Ръката. С този необичайно голям разтег и с доминиращата си физика тя е първата, която показва, че в женския тенис някой ден грацията няма да е най-важното качество. Благодарение на своите особености печели 929 от 1023 мача между 1960 и 1973 г., вдига 61 "важни" трофея и през 1970 г.

прави предпоследния в историята

“Голям шлем”

с четирите най-големи турнира в рамките на една година. Дори и преди зората на "Оупън" ерата това са велики постижения.

Защо тогава днес Маргарет Корт не е чест гост в телевизионните студиа, защо не коментира днешните звезди? Лесният отговор на този въпрос би бил, че австралийката влиза в новините през последните години основно с противоречивите си изказвания. Още от времената, когато на върха на световната ранглиста е Мартина Навратилова, та и до днес Корт се обявява за яростен противник на еднополовите връзки и бракове. Тогава състезаващата се за САЩ чехкиня е един от първите знаменосци на борбата за нормализация на гей отношенията в общественото съзнание. Консервативната и религиозна Корт изобщо не приема това:

"Тя е страхотен играч, но бих предпочела на върха да е някой, който да дава пример на младите хора.

Тъжно е децата да бъдат изложени на хомосексуалното влияние

Мартина е добър човек. Просто животът й е отишъл в погрешна посока." Така Маргарет коментира факта, че Навратилова се обявява за лесбийка. Австралийката по това време вече се е оттеглила от играта и не рискува нищо освен публичния си образ.

"Всичките мои изказвания се приемаха сякаш махам предпазителя на ръчна граната и я хвърлям в пълна с хора стая", казва тя. И наистина, след всяка нова публична изява на бившата шампионка тръгват призивите към Австралийската тенис асоциация да преименуват кръстения на нея корт в комплекса, в който се играе турнирът от "Големия шлем" в страната. А за това Маргарет Корт да бъде поканена да коментира спорта през последните години, и дума не може да става въпреки статуса й на легенда.

В защита на австралийката можем да кажем, че за последните 60 години, откакто е на върха и до днес, тя не е отстъпила от гледната си точка. Описва се винаги като силно вярващ християнин. След приключването на кариерата си

Маргарет става евангелистки пастор

в Пърт. По късно сама си основава църква, в която играе ролята на главен пастор. Корт винаги е обяснявала консервативните си позиции с това, че така тя тълкува най-важното за нея: Божието слово. В автобиографията си от 2011 г. легендарната тенисистка споделя, че осъзнава, че често журналистите използват думите й, за да произведат сензационни новини. Но това не може да е причина тя да не изказва позициите, които защитава, особено когато

вярва, че това

е и посланието

на Библията

по въпроса.

Другата й позиция, която предизвиква истинска буря в медиите, е коментарът й за режима на апартейд в Южна Африка, който открито сегрегира и дискриминира чернокожото население. "Южноафриканците са си организирали тези неща много по-добре от други нации, особено от американците - коментира тя. - Обичам Южна Африка и винаги бих се върнала там."

Това изказване е скандално дори и по стандартите на 70-те, когато заради апартейда Южна Африка е изхвърлена от редица международни организации, а спортистите от тази страна нямат право да участват на олимпийските игри. Вълната от недоволство посреща с типичната си мълчалива упоритост и

твърд отказ да

върне думите си назад

или да се извини.

Днес, след всички тези скандали, тя е описана най-добре от друга легенда на тениса - Джон Макенроу, който я нарича "лудата леля". Въпреки това тя печели добре от всичко това. Основният й доход през последните години е от дарения за нейната евангелистка църква от фенове, които споделят възгледите й и я уважават заради смелостта й да ги изрази публично. От друга страна – тенис асоциацията на Австралия сякаш отказва да си спомни, че тя съществува.

Няма отличие в тениса, което Маргарет да не е завоювала поне няколко пъти.
Няма отличие в тениса, което Маргарет да не е завоювала поне няколко пъти.

За последно през 2020 г. на "Аустрелиън Оупън" демонстративно не се почете 50-годишнината от нейния сезонен "Голям шлем" – чест, която година по-рано Род Лейвър получи. Корт не пропусна да коментира начина, по който е пренебрегната: "Тенис успехите ми са от друга фаза на живота ми и

ако не сме достатъчно дорасли като нация

и като спорт

да приемем факта, че тогава светът изглеждаше различно, тогава нещо не е наред у нас". Според бившата шампионка нейните лични виждания нямат нищо общо с успехите й. Това е поредният пример за това как елитният спорт все по-често се интересува не само от постиженията на звездите си, но и от техните изказвания.