Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

1991 г. Тодор Живков пише писмо с копие до "168 часа". Не го изпраща Тодор Живков

Обвинява Андрей Луканов в интриги след показанията му по дело № 1 за швейцарска къща на фамилията

Нарича баща му основна фигура в групата на ген. Филатов, организатор на съветските шпионски служби у нас

Гневен на показанията на Андрей Луканов по дело № 1, Тодор Живков пише писмо с копие до в. "168 часа". В него той дава своята версия за фамилията на тогавашния премиер и ролята му в преврата на 10 ноември 1989 г. и съдебните процеси срещу падналия от власт комунистически лидер.

Двамата са в обтегнати отношения, след като икономистът изиграва водеща роля при свалянето на "човека от народа” от власт, а впоследствие настоява за наказанието му. Планът как да бъде детрониран се заформя във вилата на бъдещия премиер два месеца преди събитията, в присъствието на съветския посланик и Петър Младенов.

Тодор Живков знае прекрасно кой тайно работи срещу него,

но след 10 ноември всичко става явно. Свидетелските показания само потвърждават опасенията му. Тогава той диктува писмото на съветника си Костадин Чакъров. Документът е подписан на ръка от сваления партиен и държавен ръководител. Носи дата 29 ноември 1991 г. Но размисля и така и не го изпраща до редакцията на в. "Дума", която е публикувала свидетелствата на тогавашния български премиер по делото.

На следващия ден Тодор Живков извикал Костадин Чакъров и му казал: "Мислих цяла нощ и смятам, че това писмо не бива да се публикува. Луканов е много силен, има много пари и може да си отмъщава на семейството ми. Прибери го и ще видим какво ще правим по-нататък."

Това пише в книгата си "От втория етаж към нашествието на демократите" помощникът на Тодор Живков. Той помества цялото писмо на своя патрон в изданието на ИК "Труд" и казва, че е готов да го подложи на графологична експертиза, за да няма съмнения за фалшифициране на текста.

Тодор Живков към онзи момент е обвиняем по дело № 1. Главната прокуратура твърди, че от 1962 г. до 10 ноември 1989 г. като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП е превишил правата си, с цел да набави за себе си и роднините си облаги за над 26 млн. лв. Заедно с бившия Първи е обвинен и дясната му ръка Милко Балев за 39 000 лв.

Главен прокурор е Евтим Стоименов, сменен впоследствие с Мартин Гунев, когото президентът Желю Желев пита: "Какви са тези кокошкарски дела?"

Живков диша

тежко

преди процеса.

Кръвното му след прием на лекарства показвало 220 на 120. След няколко заседания на съда се успокоява, защото вижда, че магистратският състав е разколебан в тезата на обвинението. Но не е спокоен, когато на свидетелската скамейка е привлечен Андрей Луканов.

Какво от показанията му по въпросното дело № 1 провокира Тодор Живков да напише неизпратеното писмо?

На заседание на парламентарната комисия по деформациите в началото на януари 1991 г., чийто председател е Андрей Луканов, започва обсъждане

за привличане под съдебна отговорност

на бившия Първи за провежданата от него политика. Конкретната дискусия е ръководена от заместник-шефа Румен Сербезов. Депутатите започват да събират материали - предимно за извършени проверки от Комитета за държавен и народен контрол по сигнали на граждани. Освен това е имало справки по безотчетните суми, раздавани ежегодно на висши партийни и държавни дейци по решение на правителството от 1968 г. И трето - материали за т.нар. "Възродителен процес".

Евтим Стоименов подава оставка като главен прокурор, защото по думите му обвинението срещу Тодор Живков е несъстоятелно. Луканов го попитал защо не го е прекратил, но магистратът заявил, че вече е късно. Това премиерът разказва години по-късно в интервю за "24 часа". "Идва нов главен прокурор, който е убеден в противното, отвърна той", споделя Стоименов, цитирайки Луканов. Наследникът Мартин Гунев подновява делото. В крайна сметка

бившият

държавен глава

е оневинен

окончателно през 1996 г.

Но 5 години по-рано Тодор Живков се чувства несигурен какъв ще е изходът. Според съветника му се страхувал да не отровят някого от семейството му. "Един ден той ме извика и ми съобщи информацията, че Андрей Луканов готви неговото отравяне - пише Чакъров. - Успокоих го, като му казах, че при днешните условия в страната трудно би намерил изпълнител на такава поръчка, тъй като това означава той самият да попадне в голям капан и зависимост от страна на извършителите."

Очевидно процесът продължава да създава опасения у бившия Първи и той следи внимателно кой какво говори там. В свидетелските си показания по дело № 1 Андрей Луканов заявява, че комисията по деформациите в парламента, която той оглавява, "нито е правила окончателни заключения, нито е отправяла категорични обвинения".

Социалистът добавя, че става дума за задържани хонорари от 536 000 лв. Само за събраните съчинения на партийния ръководител по специална тарифа са

изплатени около

1 млн. лв.

като държавни дотации. Луканов говори за недвижими имоти на Живков и семейството му (споменава се сигнал за къща с двор в Швейцария). Луканов говори и за "личната вина на Тодор Живков", както и за "узурпиране на властта", "посегателство върху конституцията и промяна на конституционния ред с режим на личната власт".

"Стоя и днес на тази позиция - всеки узурпатор трябва да понесе своята отговорност не въз основа на извънредно законодателство, а на разпоредбите на конституцията - предишната и сегашната. Ако това правно и политическо съзнание не се утвърди в нашето общество, демокрацията никога не би могла да се смята за стабилна и необратима реалност в България.

Това според мен е главното в

проблема за личната отговорност на

Тодор Живков

пред конституцията и законите на републиката, пред историята и българския народ!"

Тези думи на Луканов провокират неизпратеното писмо. Ето как започва то:

"Уважаема редакция,

В броя от 11 ноември т.г. прочетох публикуваните свидетелски показания на г-н Андрей Луканов, дадени пред съда по дело № 1 на 31 октомври 1991 г.

Когато слушах в съдебната зала близо двучасовата монотонна реч, произнесена в неговия монотонен стил, откровено искам да си призная, че не можах да я разбера. Когато обаче прочетох във Вашия вестник редактирания текст, смятам, че има поне две неща, които не мога да подмина:

Първо: Андрей Луканов се опитва да отхвърли ролята си на главен архитект на този мръсен процес - нещо, което много трудно ще му се отдаде.

Известно е, че като председател на парламентарната комисия Андрей Луканов публично покани българския народ "да пише" и "да съобщава" всичко, което знае за Тодор Живков. И така само за няколко дни и седмици в комисията заваля поток от кал и мръсотия, която той сам поиска и, разбира се, получи. Събраха се такива "доказателства" от вестници и списания, които създадоха

цял епос от легенди и митове около мен

и моето семейство - имоти зад граница, акции в чужди фирми, политически убийства, скрити милиарди долари в швейцарски банки и т.н."

Тодор Живков говори за някои свои другари, с които рамо до рамо са държали оръжие в ръка или работили заедно 45 години. Обвинява ги, че

искат да се представят за мъченици, реформатори

или дисиденти, а всъщност "играят жалка роля в политически карнавал".

И продължава: "Документите, които показах на пресконференцията и бяха публикувани по страниците на вестниците, са ясни и безпощадни. План за водене на следствие и за установяване на факти се приема едва 32 дни след моето арестуване, т.е. аз бях първо арестуван и едва след това органите на следствието започнаха да проверяват цялата държава, за да намерят факти, с които трябва да се угоди на "началството".

Все пак аз искам да запитам г-н Луканов какво стана с:

- обвинението, че Тодор Живков е агент провокатор;

- обвинението, че Тодор Живков има имоти зад граница;

- обвинението, че имам скрито участие в български и чуждестранни фирми;

- обвинението, че съм отклонявал средства от държавни обекти за волунтаристични действия и т.н.?

От цялата планина от кал останаха жалките обвинения, че съм давал по мои указания жилища на граждани на НРБ. Искам да заявя, че като държавен глава аз съм имал конституционното право да сторя това, с което право разполагаше по закон всеки кмет на община. И ако ме попитат сега бих ли отменил тези свои указания, аз бих казал съвършено отговорно: "Не!"

Отново бих постъпил така, защото става въпрос за жилища на хора, които с таланта и труда си са имали моралното право на това. Наистина съжалявам, че вместо няколко десетки,

не съм могъл да раздам хиляди

на всички нуждаещи се

Искам да запитам г-н Андрей Луканов защо не се опита да анализира от политическа и правна гледна точка тези документи, които аз представих на пресконференцията и които са безспорно доказателство, че дело № 1 започна под натиска на улицата и на политическите дейци, които стояха по това време зад тях."

Тодор Живков се спира и на още един аспек. Коментира думите на Андрей Луканов за фамилия Живкови. Като контрапункт в писмото говори за семейство Луканови:

"Не искам да се спирам на ролята на поп Лукан в процеса срещу Васил Левски. Не бих искал да се спирам и на ролята на Тодор Луканов, който осуети действията на прогресивните сили в антиконституционния преврат на 9 юни 1923 г., който отвори пътя на въстания, бунтове, кланета и преследвания за много години напред. Нека тези, които са любители на историята, направят това.

Нека обаче, когато господин Луканов представя своята фамилия като няколко поколения бойци за правда и демокрация, обясни как ще се съчетае това с дейността на неговия баща Карло Луканов като

съдия на зловещите

1934 - 1936 г. в Краснопресненския район в Москва по времето на първите сталинистки чистки и физическо изтребване на десетки и стотици невинни хора."

Тодор Живков пита за дейността на Карло Луканов като основна фигура в групата на генерал Филатов, която организира съветските тайни служби у нас. "Нека г-н Луканов и неговата фамилия знаят, че когато аз като втори човек в партията след Вълко Червенков в онези години ходех на късни, нощни доклади, стоях пред неговата врата, зад която имаше съвещание със съветски генерали от специалните служби и на тези срещи вторият българин, който имаше честта да присъства, беше именно Карло Луканов."

Бившият Първи споменава и за външната политика на България под ръководството на бащата на Андрей Луканов, на която според него

задачи задавала Москва

Чак след 1956 г. Тодор Живков успял да придума Никита Хрушчов да се съгласи на друг български външен министър. "Така че, когато г-н Луканов говори за тоталитаризма и тоталитарната система в България, трябва да знае, че

неговата фамилия има голям фабричен принос

в нейното създаване", пише още сваленият генерален секретар на ЦК на БКП.

И продължава със самия Андрей Луканов. Обвинява го, че дълги години са работили в най-тясно сътрудничество, докато в един момент усетил, че "този млад човек освен богатата си ерудиция притежава и голям запас от политическо интригантство. Пред мен редовно клеветеше останалите членове на Политбюро и министрите, търсейки всеки повод да ги обвини в нелоялност към мен или към Съветския съюз. В същото време пред съветското посолство ковеше интриги срещу самия мен."

Няколко съветски посланици съветвали Тодор Живков да не сменя Андрей Луканов, защото имал широки връзки в Москва. А СССР е важен пазар за България и доставчик на петрол и газ.

"Спомня ли си г-н Луканов колко доноса изкова срещу Огнян Дойнов пред съветските ръководители и колко кадри погуби с обвинения за прозападна ориентация, която накърнявала интересите на нашите съветски партньори? Стигна се дотам, че

пред мен се постави въпросът Огнян

Дойнов да бъде съден

за това, че е "изнесъл" данни за техническото, технологичното и икономическото състояние на завода в Радомир пред японските и германските бизнесмени", пише още Живков. Обвинява Луканов, че е провалил отварянето на икономиката към Запада и е участник в случващото се, защото два пъти е бил министър-председател и няколко пъти заместник министър-председател.

В края на писмото си Тодор Живков пита какво се случва с проверките дали има злоупотреби на брата на Андрей Луканов като посланик в Зимбабве, какво става със "сигналите за фиктивна фирма във Виена, в която работят сестра му и зет му". "Все пак единствената доказана фирма досега с участието на член на семейство на ръководен деец на БСП е именно на фамилията Луканови", добавя бившият Първи.

Той пита и къде са материалите от Валутната комисия в периода 1984 - 1989 г., чийто секретар е бил Луканов, къде е държавният резерв от 1,3 млрд. долара, които е оставил като държавен глава. И обвинява премиера, че жадува само за власт.

И завършва, че е готов да поеме и отговорността на влиятелния тогава социалист и не се опитва да се разграничи от него.