Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Вече без глас, Катя Паскалева 50 дни се сбогува с живота

Златю Бояджиев пожелава да я рисува, когато вече е парализиран след инсулт и твори с лявата ръка

Белият ковчег е затворен и отрупан с цветя. Точно както е пожелала. И още: “Без поклонение в театър или където и да е; роднините да се озаптят от македонски трагедии.” Навън се излива като в един миг кратък проливен дъжд. Нейното безмълвно прощаване с всички.

“Момчета, дръжте я. Не я пускайте, защото какво е селото без Албена”.

Това проронва Коко Азарян в премрежения от мъка момент на сбогуване с Катя Паскалева, някога изпълнила най-великолепната Албена на Йовков на театралната сцена.

Тази година стават две десетилетия от смъртта на титаничната и незабравима актриса, която си отива на 23 юли след тежко боледуване от рак на гърлото само на 56 години.

Тя бе царицата на паузите - винаги точно колкото трябва, винаги достатъчно емоционално заредени, винаги покоряващи. След операция във Франция коварната болест, поразила гласните й струни, я оставя безмълвна. И усещайки края си, Паскалева започва да се прощава с живота. В своите финални житейски сцени тя няма глас, но има още какво да каже. През последните си петдесет дни напук на болките и омаята от лекарствата изписва върху бели листчета красивите си мисли, сънища, съвети към приятели и близки, прозрения...

Много трудно бе, братче, с тая болест. Ако знаех, още навреме щях да му намеря начина, но ме усетиха и разбрах, че е неизбежно - няма накъде да се измъкнеш... Важното е, че съм хладнокръвна и наясно с нещата... Болестта ми е като вулкан. Но вулкана само го гледаш, красив е, а тук ти си самият вулкан...

Актрисата зарежда бележките си с такива емоции, че те пускат ток по цялото тяло на всеки, който ги вземе в ръце и чете, след като нея вече я няма. Благодарение на нейния втори и последен мъж Иван Росенов тези откровения излизат в “Книжни квадратчета” след смъртта й.

Аз играя роля, последната си роля на актриса, поставена пред изпитанието дали ще удържи да размие границата между реалното и условността и да докаже, че няма такава граница. На този етап мисля, че успява. Много ми е интересно... Работният процес се ръководи от един грандиозен Режисьор, ако Той действително съществува. И... премиерата... всъщност е финалът на спектакъла живот... Тю! Колко е сложно!...

Като дете родената в Петрич и израснала в Перник девойка искала да стане археолог, за да пътува много. Още в първи клас се качва на сцената в самодеен спектакъл в ролята на син на партизанка, но не успява да остане сериозна и се разсмива в ключов момент, за което получава звучен шамар пред смаяната публика. Само че това не може да я отклони от нейния път. Още повече че на смъртния си одър нейният баща й завещава мечтата си тя да бъде “артистка”. Тогава Катя е само на 16 години. По-късно е приета във ВИТИЗ без проблеми, като омагьосва комисията с изпълнението си на Жулиета и е една от 15-те, които оставят в своята сянка други 1200 кандидатки. Нейният пръв учител, открил и подсилил у нея “бездната”, е Боян Дановски, а след това талантът й е шлифован като диамант от Методи Андонов.

В живота ходех небрежно и безцеремонно облечена, не като актриса, защото нямаше нужда да доказвам, че съм такава, сега пък ще си отида облечена като актриса, нали?

Още като студентка Паскалева намира голямата любов, очакваща я под стрехите на Стария град в Пловдив сред глъчката на бохемите и тишината в притаеността около големите артисти. Под тепетата около Атанас Кръстев, известен като Начо Културата, като пеперуди около лампа в нощта кръжат най-светлите и будни творчески умове. Катя също попада в страхотната компания и остава омагьосана от абстрактните платна на Георги Божилов-Слона, който пък моментално пада в плен на нейните тъмни коси и дълбоки очи. Не закъснява готовността им да се врекат един на друг. Решават да го направят тайно, защото са много “неудобни” с репутациите си пред властите на “неуправляеми” и “инакомислещи”.

Освен всичко Слона се развежда с първата си жена заради Катя. Само че купонът по повод на тяхата любов в “Алафрангите” е така епичен, че всички разбират за него.

Впоследствие художникът напуска най-магичния град, за да последва своята любима на нейното разпределение в Толбухин (днес Добрич). Двамата знаят и две, и двеста. Понякога преживяват само с хляб и чай, дохранващи се с романтиката на немотията, а щом имат повече пари, харчат и черпят всички от сърце и душа. За щастие, се връщат да живеят в Пловдив, а тя става част от трупата на драматичния, откъдето после ще продължи към столичните сцени на театър “София” и Сатирата. И винаги ще казва, че там е прекарала най-хубавите мигове от своя живот.

След десет години споделено щастие - дълги нощти на дълбоки разговори за изкуство, диви веселби с приятели, вдъхновение от погледа на другия, Катя и Георги се разделят. Любовта не си отива, но приема друга форма.

Две са версиите за края. Според едната художникът се уморява да взема сутрин жена си от пловдивския изтрезвител и пожелава да се разделят. Според друга, потвърдена от дъщеря му, той дълго време крие за раздялата, навярно надяващ се, че Катя ще се върне “от София”, където вече е започнала връзка с документалиста Иван Росенов, с когато са заедно до сетния й дъх.

Въпреки всичко Паскалева и Божилов остават приятели до последно. Тя е в Париж за своята операция на гърлото, когато научава, че той е загинал в катастрофа. Излиза като в черна мъгла и тръгва да кръстосва улиците. Намират я на колене пред негова картина в българското посолство.

Който я е познавал, е знаел, че тя гори в обичта си - към мъжа на сърцето си, към театъра, към киното, към изкуството.

Нямаш огледало да се видиш и да се... Не се бой! Умирането е въпрос на въображение! Сега моето малко АЗ, него си го искам... Ех, да можеше сега да лежа на една полянка, ручейче да ми бълбука до главата и да си пия от тази студена-студена водичка...

Споделяйки идеи, мисли и заряд с най-блестящите умове и най-опаките бунтари на своето време, Паскалева възпламенява дори вдъхновението на Златю Бояджиев, като става една от последните му музи. Той пожелава да я рисува, когато вече е парализиран след инсулт и твори с лявата ръка. Катя се притеснява, докато му позира, защото за нея той е внушителен и респектиращ до крайност.

Актрисата изиграва десетки роли на екрана и още повече на театралната сцена. Голямата слава я връхлита с нейното легендарно присъствие в “Козият рог”. Сякаш самият Хайтов е писал своя вечен разказ за огнената афера между отмъщението и любовта, представяйки си именно нея в центъра. Той наистина я харесва ужасно много в ролята на Найме в “Краят на песента”. А Методи Андонов на мига разбира, че само тя може да е Мария, когато (не)случайно среща Катя на Златни пясъци, където тя работи по “Голямата победа”. Режисьорът се изненадва, когато вижда колко е отслабнала след студенските години. Ангажира я без проби. Катя пък скача като по команда и е готова да стигне до крайности.

По време на снимките така се раздава в ездата, че при една от сцените конят я хвърлил и за малко не си строшила гръбнака. След този случай режисьорът разпоредил тя и Антон Горчев да бъдат замествани от дубльори в опасните сцени.

Андонов решава да натисне до крайност двамата си водещи актьори и да извади от тях дори това, на което те не подозират, че са способни. Нахъсвайки ги в лудо съревнование един с друг. В Рилския манастир, недалеч от който се снима продукцията, той имал едно помещение за нещо като свой офис. Там гледал заснетия материал и подхвърлял на Паскалева, без да показва, че Тони просто феноменално е направил определена сцена. Зад нейния гръб пък ръчкал жаравата у Горчев с думите: “Катя играе блестящо, стегни се!..”

С ролята в “Козият рог” Паскалева си спечелва международна слава, като е отличена с награда за женска роля от Панама (1972), награда от Фестивала в Брюксел (1973) и отличие за принос в световното кино от Карлови Вари (1976) - каквото няма никоя друга наша актриса.

Тя става и първата от българските киносирени, която се снима гола.

На мисията да вдъхва живот на всяка своя героиня Паскалева всеки път се отдава 100% с цялата си душа. Може да се каже, че е била десетки жени, всичките ги е извадила от себе си и им е дала часове, дни, седмици да ходят по тази земя благодарение на нея. Нейната енергия е внушителна, покоряваща и неслучайно тя е сред любимките на зрителите. Прави забележителни роли и в “Бялата одисея”, “Иван Кондарев”, “Матриархат”, “Звезди в косите, сълзи в очите”, “Вилна зона”, “Спирка за непознати”, “Бедният Лука” и много други. Последното й изпълнение пред камерата е в “И Господ слезе да ни види” от 2001 г.

В живота актрисата не е роб на суетата, на алчността, на желанието да притежава. Разказват, че от Тодор Живков поискала жилище за семейството на Антон Горчев, без изобщо да помисли, че самата тя няма свой дом, въпреки че други я увещавали да “уреди себе си”. Все пак мнозина я намирали за кралицата на родното кино, деляща си трона и с Невена Коканова, но Катя винаги скромно напомняла, че нейната колежка е “Първата”.

Паскалева остава Недостижимата. Надали друга актриса би могла да изпълни нейна роля така, че дори за миг да успее да я надмине дори в един поглед, в една реплика, в едно мълчание.

Явно накрая човек изпада в особен вид логорея, смята, че всичко, което казва, е фатално значимо за Света!.. Ех, не ме пуска тая химикалка! Най-дългата дума - “Оревоар”!

Мокро, дъжд...