• Омразата към езика и езика на омразата са равнозначни
• Доктрината е едно, думите – съвсем друго

Всички знаете онова великолепно китайско проклятие – да ти се случи да живееш в интересни времена. Лично аз не знам на какъв език точно е изречено – на мандарин, на катонски или на някой от другите 292 говорими езика на територията на Китай.

А това време, в което живеем напоследък, е особено

проклятийно интересно

Защото светът, превърнал се в едно глобално село, заливано от цунамитата на информационните потоци, ошашавено се лови за всяка следваща сламка, довеяна от вълните. И обикновено вижда сламката в окото на другия, вместо гредата в своето. Нищо ново.

Прочетох една статия във “Файненшъл таймс”, където се говори за “меката сила” и как на Запад се надига вълната на омразата към… руския език. Да, да, правилно – към езика.

Филологът в мен знае отлично, че 94 са официално признатите световни езици, но около 6000 битуват необезпокоявани (цифрата е някъде между 3000 и 7000, включва и диалектите). Филологът в мен си спомни за термина праезик и за развоя му. За мъртвите езици. За това, че езикът е живо същество – възниква, променя се, обогатява се и отмира.

Личните ми спомени ме подсетиха как преди няколко десетки години

всички родители искаха децата им

да учат френски, защото се смяташе за международен, как (чувала съм го с ушите си!) “фашисткият” немски се избираше от тези, дето имат афинитет към техническите науки (много от термините в тази област са с немски произход), как учителки в Алианса обикаляха групите и обясняваха колко прекрасен (и лесен!) е английският, за да си наберат ученици, а ние се смеехме – да, бе, лесен е, лапаш един горещ картоф и готово, ама това са детски работи.

С лека ръка лепим етикети и пренасяме едно към друго, без да осъзнаваме, че едното няма общо с другото. Във всеки език има думи за любов и думи за омраза. Всеки политик говори на родния си език. Но да се поставя равен знак между доктрина и език е, меко казано, нелепо. Речите на Хитлер доведоха до определението за

“лаещия” немски, а забравихме, че това е нежният език на Хайне

Изказването на английски на Чърчил, че ще превърне България в картофена нива, значи ли, че не трябва да четем Шели и да слушаме “Бийтълс”? Войната във Виетнам накара ли ни да спрем да гледаме “Коса” и “Кабаре” и да четем Стайнбек например? Кървавият площад “Тянанмън” доведе ли до отричането на Лао Дзъ и Великата китайска стена? Мога да изброявам до утре, както и всеки средностатистически нормален човек го може.

Руският език е от групата на славянските езици. Както и украинският. Да зачеркнем единия, за да прославим другия? У нас едно от най-престижните учебни заведения е 133-о СУ “Ал. С. Пушкин”, където напливът продължава да е голям и да се класираш там трябва да си с отлична диплома.

Преподавателите са едни от най-добрите, учебният процес е един от даващите най-висока подготовка. Не правя реклама, факт е. Но експулсирането на руския дипломатически корпус засегна и преподавателите в това училище, в което учат и български деца - 14 от тях си заминаха обратно в родината.

Ах, чувам, чувам, какъв кеф, да си ходят откъдето са дошли. Нали няма да изгоните семействата на нашите деца, учещи в това училище? И на всички, които са записали като втори чужд език езика на Пушкин и Лермонтов, на Толстой и Достоевски, на Шолохов и Веничка Ерофеев, на Юз Алешковски и Владимир Висоцки, на Солженицин и Пелевин, и още, и още? Езикът не е политика, езикът е КУЛТУРА, исторически и естетически погледнато, а културата би трябвало да е на пиедестал на всички езици и за всички човеци по света. Другото е Алепо. Не че, както е видно, и това не съществува в наши дни.

Президентът Путин може великолепно да говори на немски език и ще каже това, което казва на матерния си, езикът не променя мисленето, точно обратното е. Да не си помислите, че апологетствам руския език, той, както всеки друг,  притежава достатъчно думи, за да пледира сам за себе си.

Помните ли откъде започват неразбирателствата между човеците? Ще припомня – от Вавилонската кула

От различните езици, на които си говорим и до днес. Езици не само като езикова форма обаче – защото често се случва в битието ни (не в Битие 11:1-9) при обикновен разговор да помислим за събеседника си: “Сякаш говорим на различни езици”, нали? Омразата към езика и езикът на омразата са равнозначни. Ето защо имаме поговорка “Покрай наш Илия намразих и Свети Илия”. И да транслираш името – дали ще е Илай, Иля или Елиас – все тая.

Понякога сляпо залитаме в политиката, но езикът винаги е безпощадно точен. Езикът не може да бъде враг освен чрез контекста на думите си. Как ги употребяваме, е лично действие и съответно лична отговорност.