от Юри Велев

- Как бившият премиер оценява правителствата, управлявали след него последните 30 години

- С Желю Желев имахме идейни различия, а сега БСП, ПП, ИТН и ДБ би трябвало да обичат президента

- Като политик съм бил слаб в това да мобилизирам омразата - наследниците ми се справяха по-добре

- Проблем е, че много наши сънародници без угризения спазват само законите, които ги ползват

ЮРИ ВЕЛЕВ

- Г-н Димитров, казвате, че аналогиите между падането на вашето правителство през 1992 г. и падането на кабинета “Петков” са неуместни. Аналогиите вървят по схемата “И тогава, и сега силите на мрака и задкулисието свалят прозападен кабинет на реформите”. Един политолог дори описва събитията като преврат, извършен от метежници. Какво не е вярно в тази схема?

- Не съм назовавал себе си прозападен. Стараех се да покажа България така, че да я назоват скритата перла на Балканите. Организирана престъпност има навсякъде, но когато почнаха да се избиват по улиците, доларът стана 3000 лева, а средната заплата - три долара, беше оправдано да се говори за мафия.

А мракът и задкулисието са метафори. Зависи кой за какво ги използва. След моето правителство такова клише беше безвремието. Всъщност времето си течеше доста осезателно, макар да не ставаше това, което считахме за правилно. Става опасно, когато с цел привличане на привърженици метафорите се лепват на някого. Историята познава схемата: “Ето кой ти е откраднал успеха, дето ти иначе щеше да си постигнал”. При нацистите това са били плутократите и евреите. При комунистите – световният империализъм и недоубитата буржоазия.

- Да се върнем към събитията от октомври 1992 г. Тогава вашето правителство загуби вота на доверие, защото депутати от СДС се отцепиха. Сега депутати от ИТН се отцепват, за да подкрепят правителство на “Промяната”. Как ще коментирате тази асиметрия?

- Приликата отново е повърхностна. В СДС имаше идеологически разлом. От марксистки позиции мен ме обвиняваха в екстремизъм и че съм бързал да съсипя достиженията на социализма. Иначе по принцип пропорционалната избирателна система предполага по-висока степен на партийна лоялност, но тя е по-присъща на партии с доказани лидери и история.

Ентусиазмът

на новите

образувания

по-лесно ражда

изненади

- Казвате, че има разлика между антикомунистически революции и цветни революции. Как ще окачествите събитията в България, започнали с протестите през лятото на 2020 г., продължението им в трите вота през 2021 г. и в сегашната политическа нестабилност?

- Официалното им самоопределение май беше “велико народно въстание”. Всъщност измъчени от пандемията хора, на които от години се повтаря, че България била най-изостаналата, нещастна, корумпирана и всъщност неевропейска страна, поискаха промяна. Тя трае вече две години и има желания да продължи. За съжаление, ако са верни данните на социолозите, един от резултатите е най-голям ръст в подкрепата на тези, които са против евроатлантическата принадлежност на България.

- По време на вашето управление се родиха много крилати изрази. Един от тях е “Боянските ливади” - пресконференцията, на която президентътЖелев разкритикува правителството. Смятате ли, че сега президентът Радев прави нещо като “Боянски ливади” на управляващите?

- Май пак наблягате на формата, не на съдържанието. Българският президент често има търкания с правителството. Всъщност само Росен Плевнелиев и Бойко Борисов успяха да запазят зрели и коректни отношения. Президентът Желев смяташе, че проявявам екстремизъм, който застрашава нормалния ход на реформите, и повече харесваше тези, които още преди изборите се отделиха от СДС.

С други думи, имаше идейни различия за вътрешната политика, за управлението на нашата държава. Сега всички би трябвало да обичат президента.

Настоящото правителство е пряко продължение на служебния му кабинет. БСП първа го издигна. ИТН страстно го подкрепи. “Продължаваме промяната” и по име е продължение, а “Демократична България” на всички избори в последните години подкрепя него, после Мая Манолова, пак него, а

сега в частични

избори издига

общи кандидати

с БСП. Имат си

общи цели

БСП е основният партньор в кабинета и може да се оплаква от някои публични жестове, но в същината на управлението имаше решаващ глас.

Напрежението идва от това, че при такова единство трябва да се впечатлят твърде различни избиратели.

- България първа в света призна Република Македония през януари 1992 г. Как се стигна до това решение - питам ви, защото това историческо събитие вече е обрасло в митове.

- Това беше разумното и естествено решение. При цялата сложна история на Балканите единственият начин да градим приятелски отношения е да не оставяме никакво съмнение, че уважаваме суверенитета им във всяко отношение. Всичко останало е въпрос на академични спорове, а там нещата се избистрят с труд и с култура, не със санкции и показване кой е по-ербап.

- Правилно ли е сегашното решение на българския парламент за приемане на френското предложение за Северна Македония?

- Разбира се, че е правилно. Отношенията ни са твърде сложни. Вярно е, че там още повтарят някои отблъскващи клишета, но до неотдавна те се срещаха и в българските комунистически учебници.

Пътят обаче не е

в размахването

на юмруци

Най-перспективно е стъпките към разбирателство да се правят в европейски контекст.

- Какво мислите за борбата с корупцията в момента - до сега тя се изразява в закриване на спецправосъдието и законопроект за КПКОНПИ. От каква съдебна реформа има нужда България? Какво ще кажете за състоянието с върховенството на закона у нас?

- Нямам право да се произнасям по въпроси, които могат да стигнат до Конституционния съд. Разбира се, случва се да напиша някое особено мнение: като за давността за комунистическите престъпления, за Истанбулската конвенция или за задължителното машинно гласуване. Както и някои други.

Проблем е, че демократичният инстинкт и прогресивното мислене на много наши сънародници им помагат без угризения да спазват само законите, които ги ползват. И да обявяват за несправедливи и анахронични тези закони, които са им пречка да осъществят някое свое високородолюбиво желание.

- Казахте, че виждате връзка между акциите на главния прокурор Иван Гешев срещу руски шпиони, гоненето на руски дипломати и атаката срещу него. Защо тогава “Промяната”, която също гони руски дипломати, е срещу Иван Гешев?

- За да мобилизираш ефикасно омразата, трябва да ѝ посочиш индивидуализирани обекти. Само с принципи не се получава достатъчно добре. Признавам, че като политик винаги съм бил слаб в това. Наследниците ми се справяха по-добре.

- Българският преход от комунизъм към пазарна икономика и правова държава започна с вашето правителство. Какъв е вашият прочит на това, което се случи последните 30 г. - кабинетите на Беров и Жан Виденов, синия период на кабинета “Костов”, правителството на Симеон Сакскобургготски и на тройната коалиция, 12-те години на Бойко Борисов с паузата на кабинета “Орешарски”? Можеше ли българският преход да протече по друг начин?

- Не съм привърженик на разсъждения  от типа “Как би било, ако беше било другояче?” След втория банкрут на България, реализиран при управлението на Жан Виденов и неговите познати вам министри, но

подготвян още

от нито лявото,

нито дясното

правителство

на проф. Беров,

страната ни извървя дълъг път. Правителството на Иван Костов преодоля банкрута и изолацията. Правителствата на Сакскобургготски и на Станишев не отклониха посоката на развитие и довършиха влизането ни в НАТО и в ЕС. Правителствата на Бойко Борисов се справиха успешно със световната криза и напредъкът на България през тези години е статистически безспорен. Може да го оценявате като недостатъчен, но е факт, че България към началото на 2020 г. е несравнима с България от 1990 г.

Клишето, че сме най-бедните в Европейския съюз, е доста подвеждащо.

Все едно да

кажеш, че принц

еди-кой си е

парият в

кралското

семейство

Нормално е човек да иска повече и по-добро, а кусури България си има достатъчно. Но непрестанно противопоставяне на “тях”, европейците, може и да увеличи престижа на някои “прозападни” личности или финансите на борещи се за по-добро общество организации, обаче всъщност ни отдалечава от общото развитие на Европа.

- Какъв според вас е изходът от сегашната политическа безизходица - нестабилност в този парламент и не по-различни перспективи за следващия, ако се стигне до поредните предсрочни избори?

- В Южна Европа почти всички опитаха партии спасители, партии еднодневки, сърдити партии и партии напук. Общото между тях е, че виждат всички дотук като лъжци и мошеници. Но ако е така, защо да вярваш на следващите. Хората си остават вкъщи и настървени малки групи качват процентите си. Сега в южноевропейските страни започват да се опомнят. Може би е време да се опомним и ние. Ако не – ще получим още от същото.

 

. Роден на 31 март 1955 г.

. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”

. Работи като адвокат до 1990 г.

. От декември 1990 г. до края на 1994 г. е председател на СДС

. През 1991 г. става първият демократично избран министър-председател на Република България. Правителството пада от власт през октомври 1992 г.

. Посланик на България в ООН от 1997 до 1998 г. и в САЩ от 1998 до 2002 г.

.На 6 октомври 2015 г. е назначен за съдия в Конституционния съд

. През декември 2019 г. е избран за зам.-председател на Венецианската комисия