Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Теорията за Големия филтър – добър отговор „Защо сме сами във Вселената?“

Тя е пренаселена с милиарди звезди и планети, но около нас е оглушително тихо – нещо явно пречи на съседите ни да се развият дотолкова, че да ни пратят поздрав

Енрико Ферми е учен до мозъка на костите си. Твърде рано се разделя с безгрижното детство, след като съдбата отнема любимия му брат. Единствената утеха са книгите, и то такива, до които не би се докоснало друго дете на неговата възраст. Роденият в Италия бъдещ корифей в науката опитва да избяга от мъката, вглъбен в дебелия 900 страници научен труд „Елементи на математическата физика”. Когато другите деца навън тичат след топката, малкият Енрико се подготвя за бъдещата си звездна научна кариера, навлизайки в дебрите на математиката, физиката, механиката и астрономията.

Очевидно в неговия случай

талантът се среща със старателната подготовка

и добрите резултати не закъсняват. Ферми е сред първите хора по тази земя, прозрели потенциала на ядрената реакция – потенциал, колкото полезен за човечеството, толкова и опасен за неговото съществуване. По-късно, вече на американска земя, беглецът от фашисткия режим ръководи екипа, създал първия ядрен реактор, а след това помага активно и за създаването на атомната бомба.

Да, той определено е учен до мозъка на костите си. Но Енрико Ферми не е скучен гений в бяла престилка, който се прекланя пред цифрите, робува на формулите и презира мечтите. Италианецът с еднаква лекота разделя атомни ядра и задава на пръв поглед безумни научни въпроси като например колко вдишвания и издишвания би направил Юлий Цезар, ако беше жив до днес, и колко акордьори на пиана живеят в Ню Йорк. И не на последно място Ферми пита – какъв е броят на звездите във Вселената.

Какво е обяснението на Теорията за Големия филтър, четете в брой 6/2022 на сп. "Космос".