Правителството е на кръстопът между дългосрочен договор с “Газпром” и 10-годишен контракт с най-ликвидната борса в света

Два външни и два вътрешни фактора могат да се окажат фатални за кабинета. Ветото срещу Северна Македония и намаляващата подкрепа от страна на Съединените щати пропукват правителството отвън, а отвътре управлението се срива заради разпределението на

милиардите

за пътища

и газовите доставки на България. Вече става безпрецедентен външният натиск да вдигнем ветото над членството на Северна Македония в ЕС. В коалицията има консенсус по този въпрос, но ИТН са категорични, че хора около Кирил Петков са готови да прескочат позицията ни и да се съгласят да махнем ветото, без да са гарантирани българските условия. Подобно е и мнението на вицепрезидента Илияна Йотова.

"Опасявам се

премиерът

да не отмени ветото

над Северна Македония", загатна тя пред БНТ. Няколко дни по-късно - на 15 юни, в парламента избухна скандал и с гласовете на ИТН, ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" се наложи изслушване на външния министър Теодора Генчовска. Според нейните данни е имало проект за актуализация на рамковата позиция, изпратен във Външно от съветничката на премиера Весела Чернева, чието съдържание предполагало по-скоро

ревизия на българската

позиция

Вторият фактор, който е вътрешен, е свързан със скандала с парите за пътищата. Регионалният министър в оставка Гроздан Караджов настояваше да им се платят 100% от дължимото, или над 6 млрд. лв., докато финансовият министър Асен Василев твърди,че ще получат 1,2 млрд. лв.

Третият фактор е, че вече се забелязват признаци, че САЩ постепенно могат да оттеглят подкрепата си за кабинета. Причините са много - съдебната реформа е блокирана и управляващите са пред труден избор дали да сключат дългосрочен договор за доставка на газ по референтни цени на борсата "Хенри Хъб", или да се подготви нов договор с "Газпром".

"Синьото гориво е част от комплекса мерки, но със сигурност има много недоволни от ситуацията и това предопределя съответни активности", коментира пред "168 часа" енергийният експерт Васко Начев.

Според него е много важно правителството да удържи на натиска, защото и пред следващия кабинет отново няма да има друга опция.

"Аз не казвам, че трябва завинаги да се откажем от руския природен газ - допълни Начев. - Но нека от "Газпром" да се наредят на опашката, да има конкуренция, убеден съм, че чрез посредници те

ще се опитат

да дъмпингират нашия пазар

и това само ще помогне той да се развие. Сключването на дългосрочен договор с руснаците сега ще е катастрофално, ще чакаме като куче пред кебапчийница да му подхвърлят нещо по-изгодно.

В Москва ще са наясно, че сме без алтернатива, и ще ни наложат още по-тежки клаузи от досегашните, а зависимостта и прокситата ще си останат."

На въпрос Москва ли провокира сътресенията във властта у нас, Начев каза, че "Газпром" в момента почти нищо не прави.

"Всичко се инициира от нашите, защото, ако договорът с Русия отпадне, много хора у нас ще останат зад трибуната - обясни експертът. - Вижте в момента

кои вдигат

най-много шум,

че нямало по-добър от руския газ."

Факт е, че България е на кръстопът - дали да сключи дългосрочен договор за доставка на газ от най-ликвидната борса в света "Хенри Хъб", или да подпише нов договор с "Газпром".

Според Начев, ако договорът е над 10-годишен, страната в момента би получавала синьо гориво на цена от 30 долара за мегават, ако към това се прибавят транспортът и доставката до съответните точки у нас, от които могат да черпят големите потребители, към тази цена се добавят още 17 долара. Или общо 47 долара.

За разлика от тази цена, "Газпром" предлага синьото гориво за 84 евро на мегават, което, като се умножи по 1,04, какъвто е курсът на долара, се получава 87,36 долара. Тоест, ако имахме дългосрочен договор по референтна цена от "Хенри Хъб", в момента щяхме да получаваме газа на цена с 40 долара по-ниска от тази на "Газпром".

Нещо повече, прогнозите на тази световна борса са, че цените от 2023 г. ще започнат да намаляват, докато руски експерти и политици през ден плашат, че ще вдигнат цените или

ще спрат

синьото гориво за непослушните

Какво пречи на новото ръководство на "Булгаргаз" да сключи договор и да получава именно такъв природен газ? "Дългосрочните договори не се изготвят от днес за утре, това отнема няколко месеца - обясни Начев. - При добра активност този срок може значително да се съкрати, но има и технологична част, трябва да мине за одобрение през юристи, през лаборатории, да се уточнят детайлите. Ако договорът е средносрочен, няма как да се постигне 100% от референтната цена на "Хенри Хъб".

Единствено при дългосрочен контракт това е възможно и не защото на някого така му е хрумнало, а защото при него трябва да се подаде информация на добиващите компании и те да си направят сметка през следващите 10 години колко сондажа на година ще правят, какъв добив ще е необходим, за да осигурят необходимите доставки. Не че някой иска да ни “върже”.”

Според Начев разликата между договора с "Газпром" и този по цени на "Хенри Хъб" е от земята до небето.

"В единия случай имаш достъп до цената на най-ликвидната борса в света - обясни експертът. -

Ако е ниска, тя ще е ниска и за България, ако е висока - тя ще е висока за всички - в цял свят, тоест икономиката ни ще е в крак с тази на останалите. Иначе, когато ти се предлагат дългосрочни договори с политически оттенък, за 10 години може три пъти безпричинно да ти спрат газа, нужен на България. В случая не трябва да се влагат никакви емоции и пристрастия."

В момента България получава американски втечнен газ от една от големите компании в бранша "Шиниър", като танкерите разтоварват на терминал в Турция.

Въпреки че страната няма спогодба с Анкара за междусистемна връзка, синьото гориво идва у нас през временно съоръжение.

Засега всичко е на добра воля и експертната общност гледа да не се шуми много по въпроса.

От друга страна, "Газпром" е доста затруднен, защото

доставките му за Европа намаляват

и той на всяка цена трябва много бързо да ги компенсира с друг голям потребител като Китай.

"Някои находища са "капризни" - обяснява пред "168 часа" Начев. - При затварянето на серия сондажи те може никога да не бъдат пуснати отново. Всяко едно е в режим на експлоатация и каквото и да е нарушаване на този режим води до

усложнения в

бъдещ период

При нефта опасността е още по-голяма."

Според Начев в момента ние сме във фокуса на вниманието въпреки пренебрежимо малките количества, които ползваме.

"Проблемът е, че управляващите се страхуват да привлекат по-знаещите от тях, което е глупаво - смята Начев. - Затова дори вятърът да ги духа от всички посоки, няма кой да ги защити със знания, с опит, с можене, а техният капацитет не е достатъчен. Опасявам се, че ако не вземат мерки, дори и да намерят 5 - 6 депутати, няма да останат дълго на власт, защото са изложени на течение и може да се "разболеят"."