Плюсовете и рисковете в актуализирания бюджет

Агитация за щастие

Публикуваното тук резюме на параметрите на проекта за актуализиране на бюджета за тази година може би заради пестеливостта на формата прилича на агитация за щастие.

Изглежда сигурно, че БВП ще премине прага на 150 млрд. лв. в числово изражение. За разлика от предишни опити сега има относително навременни данни за макроикономическите дадености от края на април и инфлацията не е подценена, какъвто бе случаят при приемането на бюджета преди няколко месеца. Заложеният параметър е средногодишна инфлация от 11,9%.

Актуализирани очакванията за цени на суровините - средно с 19,2%, като най-значимите увеличения са (с леко закръгляне) 70% на торове, почти 16% на металите и 23% на храните.

При енергийните суровини заложеният индикатор е повишаването на цената на петрола тип “Брент” с 29,7%. Ръстът на икономиката се предвижда да е 2,9% от БВП.

Не може да е сигурно, че

тези параметри ще се

окажат коректно

предвиждане

При повишаване на цените на производител от около 40% на годишна основа и над 3% на месечна, които есента ще трябва да бъдат пренесени върху цените на потребителите, предвидената инфлация може да бъде надмината.

Увеличението на инвестициите (5,5% от БВП) съвпада до стотинка с планираната капиталова програма на правителството.

Тя де факто не е започнала, но има плащания по стари договори. Разбира се, почти е сигурно, че ще има заместители от частния сектор. Но не е ясно с какъв интензитет. Обсъжданите изменения нагоре на концесионните плащания вероятно ще намалят инвестициите в добивната промишленост, а поради това може да се окаже съмнително и общото увеличение на инвестициите.

Предвижда се още, че компенсациите чрез цени на хляба, горива и електро- и топлоенергия (както отбеляза и “24 часа”) ще възлезе на около 600 милиона лева (или 0,4% от БВП).

Тези разходи се предвижда да бъдат покрити счетоводно от вече заложените, но отложени плащания за военна техника и самолети. Намалението на разхода е 700 милиона лева. Това са преки “загуби” на бюджета, които изглеждат пренебрежимо малки при тези числа – лесно компенсирани.

Рискове отвъд

възприетото спокойствие

В най-груба форма предложението за промяна на концесионните възнаграждения предвижда минималното да се увеличи пет пъти, а максималното – три пъти.

Това е залпово увеличение. За него се говори от средата на миналата година. Отрицателните ефекти от него не могат в момента да бъдат точно преценени поради непостоянството на цените на пазара на енергийни ресурси.

На това отгоре въпреки призивите от миналата година няма дори опит за оценка на въздействията. Но по общия смисъл на концесиите рискът е за сметка на концесионера. При предполагаеми 2 милиарда на година инвестиции в поддръжка и нови съоръжения съкращаването на инвестициите само в тези предприятия ще намали общите инвестиции с 0,2% от БВП.

Много е странно защо се постъпва така.

В ситуация на обща несигурност, на която обилно се позовават мотивите за актуализация на бюджета, най-наложителната политика е да се създаде предвидимост и сигурност. Иначе казано,

сегашните размери на

всички концесионни

плащания

следва да се запазят, а самите концесионни договори да получат максимално дългосрочна перспектива.

Това се отнася за всички концесионни договори – от плажна ивица, през концесии за увеселителни паркове, добив на инертни материали и минерална вода, до концесии на планински курорти. Там, където няма договори за концесии, т.е. за частно предлагане на обществени услуги и ресурси, без промяна на собствеността, риск за концесионера и сигурна перспектива и когато приращенията на собствеността остават притежание на държавата или общините, - такива договори трябва да бъдат сключени. (Това не изключва преглед на дейности без концесии или наблюдения за изпълнението.)

Съответно стопираните или неосъществени концесии и технологии, които са алтернативни на доставките на енергийни ресурси от Руската федерация, също трябва да бъдат “пуснати” в действие.

Вместо отварянето на такава перспектива в средата на годината без обосноваване се променят де факто договори и условия по тях, което с голяма вероятност ще създаде дългосрочна нестабилност.

Същата

политика на

свършени факти

се следва и при акцизите на тютюневите и (донякъде ДДС) винарските изделия.

Повишението на акцизите бе споменато още при съставянето на бюджета за годината. Без уточняване на стойности, проценти, процедури и пак без анализ на въздействията и обсаждания. Увеличението тук изглежда, че е с 20%, което е повече от предвидената инфлация, и макар с малко, ще работи като проинфлационен фактор.

По принцип политиката на свършени факти е лоша политика. Не е ясно дали няма да има преференциално третиране. Но дори и да няма такова, както в случая с концесиите за добив на полезни изкопаеми, промяната на цените ще стане в средата на годината при сключени договори за доставки, разпространение на едро и дребно и т.н. Това ще рече, че всички по веригата ще претърпят загубите. А по-големите фирми могат и да заведат дела в административните съдилища за пропуснати ползи.

Или да вземем облагането с ДДС на хляба. От една страна, се предвижда недосъбиране на 60 милиона лева, а от друга -

480 милиона лева

повече приходи

от това перо (очевидно поради инфлацията).

Всъщност рекламираните бенефициенти (пенсионери и относително малоимотни) няма да усетят това намаление на цената. Но производители вече ще са платили и ще плащат по-високи цени на доставчици, без да имат възможност да възстановят ДДС, който са им платили.

Съответно ще искат от бюджета да им върне платения данък. Ако има или ако само се очакват забавяния и откази, ще бъде по-лесно да декларираш повече бездедесеен хляб и да споделиш част от облекчението с някой проверяващ.

Списъкът несъобразности тук не е изчерпан и обречен да се размножава. При обещание за компенсации на всички за всичко друга перспектива засега няма. С 59 милиарда не могат да се компенсират искания за повече от 59 милиарда лева. БВП ще се окаже поне 150 милиарда – пространство за търсене на компенсации има предостатъчно.