Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Eкспертът Камен Невенкин с анализ защо руснаците се провалят в Украйна

Армията е хибридна, военните не могат да изпълняват по-сложни задачи, казва Невенкин в интервю за "168 часа"

Стрелят, докато им свършат мунициите - с елементарни хора, толкова

Във всяка военна катастрофа те търсят успеха, обичат да се самозалъгват

Камен Невенкин е независим изследовател, посветил над 20 години от живота си на военната история и на Втората световна война. Той е най-издаваният български автор по тази тема в чужбина и пише предимно на английски език. През 2020 година с книгата си "Крепостта Будапеща. Обсадата на унгарската столица" Невенкин спечели голямата награда на сайта за книги за военна история – "Стоунбукс", в конкуренция с над 20 000 заглавия. Редакторите на книги на военна тематика определят бестселъра му като една от шестте най-стойностни творби през 2020 г.

Една от най-популярните му книги в чужбина, посветена на немските танкове през Втората световна война, в момента се смята за библиографска рядкост.

От 2000 г. Камен Невенкин се занимава професионално с военна история и си е дал клетва, че в книгите си винаги ще казва истината. Контактува с военни експерти от цял свят и участва в различни дискусии за хода на войната в Украйна.

- Вие сте автор на много книги, посветени на Втората световна война. Изследвате оръжията, военните стратегии, градския бой. Като наблюдавате ситуацията в Украйна, как мислите - защо Русия, която е с една от най-мощните армии в света, се проваля? Кои са основните й грешки?

- Грешките са наследени и са многопластови. Това е една армия в преход, която на практика функционира като наборна, а иначе по документи е професионална. В Украйна Кремъл може да изпраща само професионални военни на договор, но истината е, че на фронта отиват хора с много кратък стаж. Тоест това е някаква армия хибрид, каквато вече почти никой не използва, защото войните се водят по друг начин. При руснаците го няма този професионализъм, характерен за британските и американските военни - руските са нископлатени, в цивилния живот тези мъже трябва да си допълват доходите, работейки по строежи, по складове или някъде другаде, за тях военният договор е просто

алтернатива за по-високи доходи.

При руснаците под професионален военен се разбира само офицер, което е някакъв абсурд. За да има качествена армия, са необходими качествено образовани кадри. Много от тези хора в цивилния си живот буквално са без изход, те са с кредити, принудени да работят на няколко места, това не са професионалисти, а някакви въоръжени гастарбайтери, които идват от т.нар. глубинка - най-отдалечените райони на Русия. Наскоро имаше едно проучване - какви пленници попадат в украински ръце - от всички само трима бяха от Санкт Петербург и двама от Москва - единият наскоро се преместил там и отишъл в армията. Абсурд е да се говори за някакво интелектуално равнище.

- Защо това е важно?

- Проблемът на по-слабо образованите армии е, че

всичко трябва

да е елементарно,

не можеш с две думи да кажеш нещо и войникът сам да завърши целия мисловен процес. САЩ се опитаха да направят това с иракчаните и афганистанците, но вдигнаха ръце и се изнесоха оттам с облекчение. Те им дават реактивни самолети, онези искат по-лесни - с витла. Това е все едно да дадеш съвременен мобилен телефон на някого, а той да си търси апарата с копчетата.

- От военните, с които контактувате в САЩ и във Великобритания, ли знаете тези неща?

- Аз не само обсъждам тези неща с американски и британски военни, гледам видеа, познавам хора, служили в Югославия в мироопазващите сили, хора, воювали в двете иракски войни, познавам шефа на ВВС на една неутрална държава.

Или чета коментарите им, или ги питам и те ми отговарят, познавам и няколко руснаци, гледам и професионалните канали на тази тема.

- Защо смятате, че в руската армия преобладават нискоквалифицираните военни?

- Защото събират такъв тип хора. Известно е, че има "дотационни републики", примерно в Дагестан официалната безработица е до 15%, а неофициалната - много повече. Единственият начин да не стане въстание или хората там да не се отдадат на тероризъм, е да се отпуснат милиарди под формата на помощи, за да може тази република да функционира като държава. Русия все още е мултиетническа държава с квотен принцип в армията - толкова процента мъже от Дагестан, толкова процента от еди-коя си република и т.н.

Някои дори

дават подкупи, за да ги вземат да воюват

в Украйна и да получат до две хиляди долара на месец. Ако убият човека, близките му плачат, че пак ще трябва да измазват къщата с кал. Ако се върне – добре, ще има съвременна мазилка.

Сложен разговор с такъв тип хора трудно може да се проведе, не може да им се обясни някаква по-сложна задача. За тях воюването е по-скоро по инстинкт.

- Руснаците могат ли да се учат от грешките си? В Сирия бързо се справиха?

- В Сирия срещу кого се изправиха? За да се учат от грешките си, те трябва да преодолеят комплекса си за малоценност.

Имам техен учебник за военните академии с анализ на успешните им военни операции. Прави впечатление, че историците им във всяка катастрофа търсят нещо успешно. Сякаш им е трудно да си зададат въпроса:

Защо сгрешихме? Може би за да не излезе, че не са достатъчно добри или от страх? Факт е, че нациите, които имат сериозни комплекси, се държат именно по този начин. Десетилетия наред при социализма на руснаците не им е позволявано честно да анализират грешките си и така започва самозалъгването. В Москва обвиняват, че НАТО осигурява модерни оръжия на украинците, вместо да си признаят, че имат проблеми – от неподготвената армия, през логистиката до зле конструираните танкове и елементарни оръжия.

- Знам, че в американската армия принципът е всяка грешка внимателно да се анализира, да се установи честно къде има проблем и той да се опише в протоколите, от които се обучават военнослужещите. Целта е тези недъзи да не се повтарят.

- За Пърл Харбър американците до ден днешен казват, че радарните им специалисти са пропуснали, че това са японски самолети, че щатските кораби са били прекалено близо един до друг. Руската версия щеше да е - вероломно ни нападнаха японските милитаристи, но еди-кой си свали самоотвержено еди-колко си самолета, истински герои!

Руснаците и в момента на ментално ниво продължават да се самозалъгват – че са свръхсилни, че са най-добрите в света, но вътрешно ги гложде съмнението, че в Украйна май са се провалили. Украинците бяха подслушали новия им генерал, който пое командването след поражението при Киев, то не бяха крясъци, не бяха псувни. В такива ситуации, когато викаш и заплашваш, най-много да "гипсираш" хората срещу теб.

Проучвал съм много документи от Втората световна война, как руснаците са се самозалъгвали, как започва шпиономанията през 1936 г., сега горе-долу ситуацията се повтаря. При една тоталитарна йерархия трудно се водят откровени дискусии.

- Руснаците правилно ли избраха момента за нападението?

- За мен бе истински шок провалът на тяхното разузнаване. На 1 септември 1939 г. Хитлер дава ултиматум на Полша, но тя отказва да се подчини. Щом е така, ние ги нападаме, казва той и за няколко дни с армията си стига до Варшава. Германците знаят, че ще срещнат съпротива, знаят какво представлява полската армия. Сега руснаците започват война, без да знаят дали украинците ще се бият, или не. Ако действието се развиваше една седмица след анексирането на Крим през 2014-а, може би ситуацията щеше да е друга, но Русия вече 8 години е във война в Донбас и в Луганск. Един пенсиониран руски полковник, бивш началник на управление в Генералния щаб Михаил Ходарьонок, ги предупреди още преди "спецоперацията" –

"Не очаквайте цветя и рози в Украйна!" Или са казали на Путин това, което иска да чуе, или това са най-големите некадърници и кариеристи. Всъщност именно тези хора са невероятният шанс на Украйна – те са като печалба от тотото.

Втората ужасна грешка на руснаците е разпростирането на фронта на над 1000 км. През Втората световна това разстояние е "запълвано" от 5 фронта, всеки с 4 до 8 армии. Общо от около 30 напълно въоръжени армии по груби сметки. В Украйна на този прекалено широк фронт руснаците влязоха с една сила, малко по-голяма от корпуса на Ромел в Северна Африка. Подобни стратегии могат да се реализират с ударни групировки, които обаче трябва да имат резерви, ако нещо се обърка, останалата територия се покрива с граничари, жандармерия и др. Стратегията на

Русия бе все

едно има кибрит с една клечка,

когато я загубиш – край. Реалистичният подход изисква да имаш варианти.

Истината е, че руснаците избраха най-неподходящото време за начало на офанзивата - тя се започва или в началото на лятото или към Коледа, за да се избегнат ограниченията на неблагоприятния терен. Те не можеха един окоп да изкопаят, за да се скрият. През Втората световна война няма голяма офанзива на Източния фронт, започнала към края на февруари. Има боеве през пролетта на1945 г. в Германия и през 1942 - 43 около Крим, Кубан, но иначе големи офанзиви през март, април, когато е разпутицата - няма, защото затъваш. Снегът се топи, реките излизат от коритата си и войската трябва да се движи само по шосета. Тоест операцията

става предсказуема

Ако вземете едно дете и му обясните, то само по картата с шосетата ще ви реши тази стратегическа задача. Това е ужасно неправилно избран момент. Неслучайно през март, април имаше много затънали руски танкове, които влизаха в чернозема и бяха дотам. Една грешка, върху нея – втора, трета. По този повод един от руските изследователи припомни класическата фраза: "Това е по-лошо от престъпление, това е грешка!"

Коя е фаталната грешка на руснаците и защо до момента са убити 12 генерали, четете тук