Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как ще докараме тока на Луната

Още от 60-те години на миналия век човечеството планира ядрен реактор, който да захранва с електричество базата на земляните

70-те години на миналия век са време на бясна космическа надпревара. Руснаците рискуват всичко, включително и живота на Юрий Гагарин, за да пратят първи човек в Космоса. Но и янките не са напълно готови и вървят по ръба на бръснача, когато изстрелвата към Луната „Аполо 11“ с Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Бъз Олдрин на борда. Всъщност още от зората на космическите програми на двете суперсили една от основните им задачи е покоряването на естествения спътник на Земята.

Пет десетилетия по-късно тези планове отново са на дневен ред, а конкуренцията изглежда още по-ожесточена. Както в „доброто старо време”, САЩ и Русия развиват суперсекретни програми за нови лунни мисии. В битката се включва и Китай, а плановете са много по-амбициозни.

Човечеството иска не само до посети, но и да остане на Луната.

Прекалените фантазьори с научни степени зад гърба си обещават там да има бази, изследователски центрове, басейни и сауни за хората, които се престрашат да живеят извън пределите на Земята. Но за да се сбъдне тази красива мечта, трябва да бъдат решени два основни проблема – как ще си занесем техниката и как ще си зареждаме мобилния телефон, когато батерията падне.

Това с телефоните е шега, разбира се. Но не е шега, че на Луната ще се нуждаем от електроенергия. От много електроенергия! Колкото и нови системи за осветление и отопление да са измислени, те пак ще трябва да се захранват от дебелата черна жица. Да не говорим за другите по-модерни машини, пратени там, за да съхраняват човешкия живот и да осигуряват едно що-годе нормално съществуване на земляните.

Точно поради тези причини в края на миналата година от НАСА обявиха нещо като международен конкурс за идеи как да бъде електрифицирана Луната. Шефовете на Американската космическа агенция приемат всякакви идеи, но напомнят, че с предимство ще бъдат разглеждани плановете да бъде изграден ядрен реактор на спътника ни, който да произвежда достатъчно количество електроенергия за първата земна база там.

Още отсега е ясно, че няма да е лесно. Американците са уточнили, че се нуждаят само от идеи как да бъде изграден реактор, който работи с ядрено делене (това е принципът на съвременните реактори) и няма да разглеждат идеи за технологията на бъдещето, използваща ядрен синтез. Тоест трябва им нещо добре познато и изпробвано, защото и без това проблемите са много повече от добрите решения. Първата сериозна трудност е да бъде закарана цялата тази технология на Луната. Ние, българите, най-добре ще разберем колко мащабна е подобна мисия, при положение че вече десетилетия наред се чудим какво да правим с бетонното гробище „Белене”, което трябваше да е втората ни ядрена централа. Всичко, което произвежда ток чрез ядрено делене, тежи ужасно и трудно би могло да се побере дори и в най-модерните транспортни космически кораби.

Целия материал четете в "Космос"